“Ваканцията” от Т.М. Логан се оказа доста увлекателен и приятен крими роман. Сюжетът беше загадъчен, заплетен, но адреналинът и напрежението отстъпваха място пред съспенса и драмата, а фокусът беше върху отношенията между героите, затова ако трябваше да го сложа в категорията на трилърите, то щеше да е по-скоро сред по-леките и разтоварващи четива.
“Ваканцията”:
- Автор: Т.М. Логан
- Жанр: Крими, съспенс
- Страници: 416
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: множество
- Издателство: Кръг
Кейт работи като полицейски следовател и всеки ден решава загадки. В това е най-добра. Но сега е изправена пред случай, който не е сигурна, че иска да разплете, защото отговорите може да са твърде болезнени. През първия ден от добре планираната ваканция във вила в Южна Франция, която е повод да събере семейството на Кейт с четирите й приятелки от университета и техните половинки, тя открива подозрителни съобщения в телефона на мъжа си. Всичко сочи, че Шон й изневерява, а любовницата му е една от трите жени, на които Кейт винаги е вярвала. Кой е предателят и каква е истината? Докато провежда свое разследване, тя открива множество пукнатини в иначе перфектната фасата, която другите семейства поддържат. Доверието между всички е разбито, особено когато става ясно, че един от тях се е превърнал в убиец.
“Ваканцията” започна като книга за отношенията в брака, за доверието и лоялността, за малките лъжи, които рушат основите на стабилните връзки. Премина към история за приятелството, което се променя през годините, и завърши като провокация, като задава въпроса, на какво е способен един родител в името на детето си. Динамичен, интересен, с богата палитра от персонажи, романът грабва вниманието с първите страници и се чете доста бързо, защото читателят преследва отговорите на няколко въпроса. Първо тръгва по следите на една предполагаема изневяра, после се увлича, анализирайки отношенията между отделните двойки, проявява любопиство и покрай мистерията около тийнейджърската драма, а накрая трябва да влезе в ролята на детектив и да установи кой стои зад убийство, маскирано като нещастен случай.
Хареса ми, че историята е разказана от различни гледни точки, както на мъжете, така и на жените, които се редуваха. Едновременно се внасяше известна яснота за персонажите, така че читателят придобива по-добра представа за характера и миналото на съответния герой, но също така имаше и допълнителна доза интрига и отклоняване вниманието от същинския проблем, заложен в основата на романа.
Макар децата да бяха по-скоро второстепенни персонажи, всъщност именно покрай тях се повдигаха ключови въпроси, свързани с дистанцията, която се поражда между поколенията – докато възрастните са непрекъснато ангажирани с личните си проекти, професионални амбиции и проблеми, а подрастващите предпочитат да живеят във виртуалния свят на социалните мрежи, комуникацията между двете страни става все по-трудна. Всяка двойка представляваше различен сегмент от родителското съсловие. Дженифър беше жената, която е посветила живота си на майчинството, издигайки тази роля в абсолютен култ. Роуън беше в другата крайност – майката-кариеристка, която не иска да се отказва от бляскавия си живот и да отделя повече внимание на малкото си момиче. Кейт беше някъде по средата – стараеше се да е ангажирана и близка с двете си деца, но без да нарушава границите на тяхната свобода и нейното лично пространство. И накрая Изи, която пък дали по стечения на обстоятелствата, или по лична преценка, все още не се вписваше в групата на родителите и гледаше динамиката на двойките от друга перспектива.
Макар завръзката в книгата да стартира около разклатените основи на брака на Кейт, за мен историята много повече коментира темата за родителството и отговорностите, за желанието да предпазиш децата си от всичко (понякога и от самите тях), за възпитанието на ценности, за границата между вниманието и подкрепата, от които подрастващите се нуждаят, и страха, че ще допуснат грешки, понякога непоправими. Може би една от най-трудните задачи пред майката е да установи кога трябва да е в ролята на страничен наблюдател, кога приятелско рамо и кога строг възрастен.
“Ваканцията” от Т.М. Логан си имаше доста предимства, затова ако ви се чете нещо с повече мистерия и съспенс, със сигурност е подходящ кандидат. Но към средата сюжетът леко изгуби онази силна инерция, с която ме плени, а и имаше елементи в поведението на героите, които не разбирах и понякога ме дразнеха, затова се въздържам от по-висока оценка.
