Много е трудно да говориш за книги, които не просто се четат. Те се чувстват. Те се преживяват. Още с първата страница поемаш думите като глътка въздух, която изпълва дробовете ти, и едва сега осъзнаваш, че не ти е стигала. Четенето се превръща в необходимост – невъзможно е да спреш, живее ли се без кислород? Потъваш сред редовете на една изповед, на един копнеж. На “Сън”, от който не искаш да се събуждаш.
“Сън”:
- Автор: Камелия Кучер
- Жанр: съвременна българска литература
- Страници: 520 стр.
- Година на издаване: 2020
- Гледни точки: 1 основна
- Издателство: Хермес
През 1978 г. семейството на Фернао Торга преживява тежка загуба, от която така и не се съвзема напълно. Трите му деца Жоао, Алешандре и Илва постепенно привикват към празното място на масата, което е било на майка им, но отсъствието на баща им, който продължава живота си в болезнено мълчание, се оказва също толкова труден залък за преглъщане. За Фернао посоката е една, думата му – закон. Но децата поемат по свой път и все повече се отдалечават от дома, който са познавали преди. Алешандре мечтае за музикална кариера и с подкрепата на брат си и благодарение на таланта, наследил от майка си, има възможност да я осъществи. Въпреки забраната на Фернао. Илва пораства, най-малката от всички, а винаги по средата – свързващото звено, което с обичта си, запълва дистанцията между братята и баща й. А Жоао, колкото и да се бунтува срещу Фернао, тръгва в посока, която баща му сам е избрал за себе си преди години. След една голяма любов, на която посвещава желанията и мечтите си, за да й се докаже, да я впечатли, да я спечели. А всъщност себе си трябва да убеди, че е успял. Сред смутните времена след диктатурата на Салазар и Революцията на карамфилите се заражда един копнеж. Жоао се влюбва в Белен от първия миг, но му трябва половин живот, за да я освободи от призраците на миналото и тя да му позволи да я обича.
Малко преди да започна новия роман на Камелия Кучер, държа книгата в ръцете си и се опитвам да отгатна на какво пътешествие ще ме отведе авторката този път. С нея винаги пътувам надалеч – било то във времето, или изследвайки частица от необятния човешки мироглед – и знам, че не се нуждая от багаж, защото тепърва ще трупам чувства и впечатления, които да ме топлят в тъмните часове. С началото на “Сън” разбирам, че ми предстои по-дълго пътешествие – надълбоко в човешката душа, където остават скрити страхове, копнежи, разкаяния, които не си признаваме дори пред нас самите. Нямам карта или компас, оставила съм се напълно на писателския талант на Камелия, а той е способен да ме прекара през най-големите емоционални вихрушки и да ме извади от тях цяла, съхранила вярата в доброто у хората и в красотата на живота.
Твърди, че не умея да обяснявам, но той не умее да слуша. Трудно се общува с хора, които не умеят да слушат. Невъзможно е да общуваш с хора, които не умеят да слушат.
В “Сън” стрелките на часовника задават собствено темпо. Понякога времето сякаш е спряло и запечатва мигове, които преследват Жоао Торга цял живот – един поглед, (случайна) среща, още една трудна раздяла, отчаяно бягство, силен стремеж. Друг път бърза – към друг живот, към следващата мечта, към новата цел. Две неща не се променят за Жоао, независимо с каква скорост се сменят листовете на календара – любовта и гордостта. А между тях стена.
Нощта винаги е различна от вечерта. Нощта е друго време, което тече с различна скорост. Нощем царува луната и оживяват сенки, пренебрегнати мисли, отбягвани чувства и нежелани истини. Белен. Петно в душата ми. Лунно петно. Синьо-бяла светлина с глас, който не можеш да забравиш. Цяла нощ я сънувах. Оживяла сянка.
“Сън” е многопластов роман, в който сюжетът често изправя читателя и героите на кръстопът. Една история за сложните семейни взаимоотношения, за сблъсъка на характери, които дори в отрицанието си са еднакви, за загубата и скръбта като товар, който понякога човек не знае как да сподели. Роман за амбицията, но не като гориво, а като болест, която краде от свободата и щастието, за богатството без пари и бедността, която има пълен портфейл, но празен дом. Разказ за любовта, която издига огради, поставя бариери, а после се намира някой, който открива как да ги разруши – като прави малки пукнатини в бронята на сърцето, бавно, търпеливо, докато тя не се разпадне напълно.
Колко мигове можеш да смениш, преди да осъзнаеш, че понякога един миг е цяла вечност. Понякога вечността е съставена от един повтарящ се миг.
За мен “Сън” беше преди всичко роман за гордостта. Необичайно за мен, но този път не преследвах романтичната нишка, защото фокусът ми беше изцяло върху връзката на Жоао с баща му. Понякога гледах на тази им обща черта като на порок, от който не могат да се излекуват, а друг път осъзнавах, че гордостта и достойнството бяха единственото сигурно и стабилно нещо, за което да се захванат, когато усетят, че земята под краката им трепери.
Безспорно намирам “Сън” за най-добрия роман на Камелия Кучер до момента. Отново сме свидетели на онази лекота, с която тя пише, изказът се отличава с красота и финес, но образите са по-плътни, по-комплексни, долавя се един по-отчетлив философски оттенък за смисъла на човешкия живот, за кръговрата от срещи и раздели, които го съпътстват, за баланса и последствията, когато той бъде нарушен. Хареса ми приказния елемент около срещата между Жоао и Белен – тя, която остава скрита зад заключената порта и завесите от бръшлян, затворена в замъка, където всичко спи 100-годишен сън, и той, който не спира да търси път към нея, докато спрат да се разминават. Може би най-силно ме жегна присъствието на призрака на майката (колко странно звучи само – как усещаш нещо, което го няма), който се оглежда в подредените книги, в семейните традиции, изгубили смисъла и чара си, в погледа на Фернао.
“Сън”е разкошен роман, който за пореден път доказва таланта на Камелия Кучер да разказва истории, които те белязват. Лиричен, емоционален, проникновен, за мен той е едно от големите постижения на съвременната българска литература.
