Не мога да кажа, че съм почитателка на научната фантастика, тъй като винаги ми се е струвала твърде сложна материя за мен (и за четене, и за възприемане). Обаче съм голям фен на писателския талант, на качественото писане, на романите, в които намирам смисъл, на историите, които ме провокират и ми задават въпроси. “Променлива реалност” от Блейк Крауч е такава книга!
“Променлива реалност”:
- Автор: Блейк Крауч
- Жанр: Трилър, фантастика
- Страници: 364 стр.
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 2
- Издателство: Ибис
Бари Сътън работи за полицейското управление на Ню Йорк. Заплетените случаи, алкохолът и самотата са негови приятели, които му помагат да забрави за огромната бездна в сърцето му, след като е изгубил най-важният човек в живота си. Напоследък Бари все по-често попада на жертви на особен феномен, наричан Синдром на фалшивите спомени – при него хората си връщат спомени за живот, който обаче никога не са живяли. Бари има опасенията, че също носи симптомите на описаното състояние. Хелън Смит е невролог и учен. Тя мечтае да открие лек за майка си, която е болна от Алцхаймер. Когато й предлагат да се включи в програма за научен експеримент, който може не само да даде решение на проблемите, но и да постигне пробив в медицината, тя приема. След много труд технологията за съхранение и въпроизвеждане на спомени е факт, но какво се случва, когато попадне в грешните ръце? Съдбите на Бари и Хелън се преплитат и двамата заедно трябва да намерят изход от тази нова реалност. Заради самите себе си. И заради целия свят.
Миналата година много харесах “Тъмна материя” от Блейк Крауч, а в последствие си бях набелязала и следващия му роман, “Променлива реалност”, когато видях, че е сред номинираните заглавия за наградите на Goodreads. Дочаках българския превод и от момента, в който отворих книгата, се гмурнах в друго измерение, от което нямах намерение да излизам, докато не стигна финала й. “Променлива реалност” за пореден път доказва гениалността на автора си – обожавам футуристичните идеи на Блейк Крауч, умението да се заиграва с времето и пространството и да ги превръща в разтегливи понятия, които хората сами изпълват със смисъл. Харесвам провокациите му, с които поставя читателя пред морални дилеми и така го прави съучастник в историята, като го пита как би постъпил той, ако беше на мястото на героя.
“Ако можеше да промениш нещо в живота си, би ли го направил?” е въпрос, който къде на шега, къде сериозно, сме си задавали поне веднъж. Само че тук Блейк Крауч прави свой прочит и всъщност след въпросителната има продължение – “какво би се случило след това?”. Идеята, че приемаме много от хората и щастливите мигове с тях за даденост не е нова, но пък колко актуално звучи тази година и по какъв оригинален начин ни я представя Крауч! “Променлива реалност” набляга на тезата, че всичко в живота е въпрос на перспектива и колкото и да се връщаме назад във времето, каквито и промени да правим, няма перфектна реалност, а изкушението да триеш с гумичка всичко, което не ти харесва, се превръща в опасно оръжие.
Завръзката в романа се върти около научно откритие, което би направило значителен пробив в медицината. Блейк Крауч подлага на тест моралния компас на читателя и проверява границите на човешката съвест. До каква степен прогресът оправдава средствата и методите? Безсмъртието привилегия ли е, или проклятие? Редно ли е хората да изземат божествената роля, за да адаптират съдбата към собствените си желания и мечти? И дали пък наистина не ни е писано да срещнем определени лица в живота, независимо в какво време или измерение живеем?
Разбира се, всички фантастични елементи в книгата бяха отлично споени от научните факти. Беше ми много интересно да чета за функциите на мозъка и паметта, за съхраняването на спомени, за анализа на мисленото връщане назад във времето, където всеки момент се възпроизвежда чрез сетивата ни, и макар да не виждаме ясно цялостната картина, тя придобива известна плътност чрез звук, аромат, допир, както и чрез емоцията, която е отключила. Може ли човек да живее без спомени? Кои сме ние без нашата памет? Изгубени и лутащи се във времепространството.
Дори да не сте почитатели на този модерен философски оттенък, който се долавя в “Променлива реалност”, съм убедена, че книгата ще ви допадне. Защото това прави Блейк Крауч – увлича ни в едни толкова фантастични, колкото и реалистични светове, подлага на съмнение понятия, които сме приели за константни величини в живота си, вдига нивата на адреналин и ни включва в надбягването. С времето. С пространството. С нас самите.
