Ако сте почитатели на любовните романи, то името Сюзън Елизабет Филипс няма как да не ви е познато. Защото тя определено е сред майсторите на добрите романтични истории. На онези, които те карат да въздишаш замечтано, да вярваш в силата на любовта и в идеята, че всеки има своята перфектна половинка, която го допълва. “Танцувай с мен” е поредният отличник на рафта с нейни книги.
“Танцувай с мен”:
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Жанр: Романтика
- Страници: 328 стр.
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 2
- Издателство: Ибис
Тес Хартсонг пристига в малко градче в Тенеси с идеята да започне нов живот – да забрави за болката, която я преследва, откакто е изгубила съпруга си и всички мечти и планове, които двамата са споделяли. Тя не създава лесно приятелства – обикновено не се притеснява да изразява мнението си, независимо колко неудобно е за другите, да отстоява позициите си и умее отлично да държи на разстояние околните. Хората трудно приемат новодошлата, а когато Тес се забърква в сложна ситуация, каквато е смъртта на родилка и отглеждането на чуждо дете под един покрив с почти непознат мъж, шансовете за вписване сред останалите съвсем намаляват. Иън Норт има една цел – да твори изкуството, което го е направило толкова известен и богат. Малкото градче трябваше да му даде нужното спокойствие и музата, която напоследък е изгубил, а ето че сега нощите му са запълнени с бебешки плач и кошмари, че не е успял да спаси най-близкия си човек. Иън няма време за любов, а животът му и без това е станал достатъчно сложен, но нещо го тегли към жената с острия език, която винаги знае как да го остави без думи.
Септември определено бях настроена на романтична вълна и отметнах доста заглавия в този жанр. Излизането на “Танцувай с мен” съвпадна с тематичната ми ориентация и слабостта ми към любовните сюжети, така че нямаше по-подходящо време за нея от сегашното! “Танцувай с мен” е красива, емоционална и чувствена книга. История за новото начало, за превъзмогването на минали страхове, за изненадите на съдбата и уроците на живота, които учим по трудния начин. Увлекателно разказана, с интересни и симпатични персонажи, тя отлично комбинира сериозни теми със приятното чувство за хумор на авторката, предадено на нейната героиня. Докато четем за дългия път, който Тес трябва да извърви, за да открие отново себе си и това, което я прави щастлива, четем за още куп други любопитни и важни теми. Междувременно Сюзън Елизабет Филипс ни прави съпричастни и към проблемите на хората от малкото градче, приобщава ни към тяхното ежедневие и ни прави част от една доста забавна и разнородна общност.
Това, което ми хареса в “Танцувай с мен”, беше фактът, че авторката много добре балансира романтичната част с личната история на главната героиня. Връзката с Иън е меко казано сложна. Моралната дилема, с която се сблъскват двамата, и отговорността, която Тес поема, а Иън решава да сподели, се отразяват значително на техните взаимоотношения, но пък и им помагат да укрепнат и да израснат като образи в романа. Неговата арогантност и мълчаливост, съчетани с нейния сарказъм и острия й език, правят страхотна комбинация за читателя и искрено се наслаждавах на диалозите им. Чудесно бе вплетена темата за изкуството, за музата на художника, за вдъхновението и личния почерк на твореца, за свободата да изразяваш себе си чрез творбите.
И докато проследяваме как се задълбочават чувствата между Иън и Тес, четем за връзките и приятелствата, които се зараждат в хода на историята. Признавам, че никак не очаквах в любовен роман да чета за необходимостта от сексуално образование сред подрастващите, но пък ми хареса как Сюзън Елизабет Филипс беше разгледала проблема от различни ъгли. Коментираше се връзката между родител и дете, нуждата да не си затваряме очите пред някои въпроси, колко е важно да има доверие и диалог между отделните поколения и най-вече как информираността, а не мълчанието, може да помогне при взимането на правилно и адекватно решение и да предоврати съдбоносна грешка. В книгата се говори много и за майчинството – не като биологична, кръвна връзка, а като отношение, като символ на грижовността, на безрезервната обич, на отдадеността, на отговорността, която носиш за някой друг.
Сравнявайки “Танцувай с мен” с другите книги от Сюзън Елизабет Филипс, които съм чела, няма как да не отчета разликите. Историята тук бе някак по-драматична, по-дълбока, не толкова хумористична и лековата. Със сигурност отразява настроението на времето, в което живеем напоследък, затова я намирам за доста актуална и адекватна. Освен това отделните етапи в сюжета отключваха богата гама от емоции – имаше отчаяние, безпомощност, тъга, скръб, но също емпатия, надежда, доброта, обич. Редуваха се върхове и спадове, точно като в житейския път на всеки човек.
Ако сте почитатели на романите на Сюзън Елизабет Филипс, то със сигурност ще оцените високо “Танцувай с мен” и ще затвърдите симпатиите си към нея. Ако пък това е първата ви книга от авторката, то бих казала, че ви завиждам, защото е едно чудесно начало на нова книжна любов.
