Никога не съди за книгата по корицата е урок, който “Пакетче желирани бонбони” умело преподава. Защото зад розовата фасада и сладкото заглавие стои една история за приятелство, лоялност и доверие, за грешки и опрощение, за предателство и любов и за всички нюанси, които рисуват картината на живота ни, напластяват се и се променят с годините.
“Пакетче желирани бонбони”:
- Автор: Татяна Гишина
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 176
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Егмонт
На пръв поглед животът на Дея е перфектен. На 32 години тя е изградила успешна кариера, води живот, който напълно задоволява нуждите й и има до себе си мъж, който я обича. Какво повече може да иска? Но едно телефонно обаждане преобръща всичко и я предизвиква да обърне поглед към миналото. А то е пълно с тайни, болка и нестихващо чувство за вина. Дея и Пламен се срещат в труден за нея момент, в дъждовен есенен ден, който отразява красотата и меланхолията на обърканата й душа. След толкова време тя най-после вижда пред себе си човек, който я разбира и знае как да я направи щастлива. Проблемът е, че връзката им е невъзможна. Защото както тя, така и той имат друг живот. Но на любовта никой не може да диктува, вижданията им зачестяват, чувствата се задълбочават, а с тях идват и въпросите. Вярваш ли в съдбата? Вярваш ли, че там под звездите има някой, който е предопределен специално за теб? Че въпреки обстоятелствата тази любов, тази съдба, няма как да те подмине?
“Пакетче желирани бонбони” съвсем не носи безгрижието, лекомислието и свободата, които розовият филтър предполага. В нея четем за една жена, която разголва душата си – крехка, уязвима, често самотна. Жена, която видимо изглежда, че има всичко – кариера, пари, партньор, но от години се чувства ограбена от хармонията и спокойствието, които успехите трябваше да й донесат. Жена, която копнее да си позволи да обича и бъде истински обичана.
“Пакетче желирани бонбони” е носталгична книга. История, която ни връща в младежките години, когато сме гледали на света по друг начин. Когато наивността и чистосърдечието са хиперболизирали проблемите ни, а всеки по-сериозен сблъсък със суровата страна на реалността е оказвал влияние върху формирането на личността, оставял е белег, който да напомня за дълбоката рана. Книга, която ни разказва за хората, които са изпълвали дните ни и са рамкирали миналото ни, а след това като песъчинки в пясъчен часовник са се изгубили във времето. С някои връзката е безвъзвратно прекъсната и те остават единствено блед спомен, докато други чувстваме близки отвъд границите на времето и пространството. Защото истинското приятелство следва собствени рамки и правила.
“Пакетче желирани бонбони” е изтъкана от нишки на меланхолия и себепознание, от емоции, които извират от най-скътаните тайници на човешката душа. Но вместо да ме натъжава, историята ми подейства сякаш отварях албум със стари снимки – превъртах лентата и виждах лицата от собственото ми минало, от игрите в детството и вълненията на юношеството. Но ако при мен спомените носеха заряд, който може да те стопли и в най-хладния есенен ден, то при Дея болката и вината оставяха леден отпечатък върху сърцето й, а историята ни напомня, че най-подходящото време да поправим старите грешки е сегашното. Защото животът е кратък и съдбата може да реши да залости завинаги вратата, която ние сме сме затворили преди време.
Ако не се научим да прощаваме на себе си, сами си отнемаме възможността да поправим грешките си. А всеки прави грешки, Дея. Всеки.
Болката обаче се оказва и свързващото звено между Дея и Пламен. Не бих казала, че това е любовна история, но романтика определено не липсваше в нея, а читателят е поставен в морална дилема, в която трудно може да вземе страна. От една страна, Татяна Гишина показва лесната любов – онази, която си затваря очите, когато нещо не й удобно, която обича рутината и оправданията, защото е по-лесно да се носиш по течението, отколкото да плуваш срещу него. В контраст стои една невъзможна любов – забранена, грешна, но пулсираща, истинска, жива. Да й устоиш е най-трудното предизвикателство. А между тях е любовта, която дължим на самите нас.
И тази прегръдка, тя не беше за сдобряване. Тази прегръдка беше като чистилище. Като закъсняло, непоискано опрощение, изгубено между рая на миналото и ада на бъдещето. Тази прегръдка трябваше да запълни времето, през което не сме били заедно.
Що се отнася до стила на писане, много ми харесаха някои от фразите и сравненията на Татяна Гишина – изразителни и омагьосващи като главната героиня! В тях се долавяше една нотка на ефирност и нежност, които определено грабват вниманието. Разбира се, имам известен сантимент към книгата и заради Пловдив, където всъщност се развива историята, макар че градът не е в ролята на активен герой, а по-скоро на тих страничен наблюдател. Единственият минус, който мога да изтъкне, е фактът, че книгата ми беше твърде кратка – можеше още да се каже и напише между редовете. Надявам се един ден авторката да има втора книга и да е по-смела.
Бяхме като водни боички. Разтваряхме се един в друг, преливахме цветовете си, рисувахме пейзажи. В онзи момент нашата любов преля в грижовност, в нежност и никога повече не успя да бъде просто любов.”
Накратко, “Пакетче желирани бонбони” от Татяна Гишина не е розовият любовен роман, с който да прехвърлите още един слънчев ден от календара. Това е история за бурите в живота, за тихата размяна между лятото и есента, за уюта, за който душата копнее, за любовта и прошката, която всички търсим.
