Романите на Ребека Рейзин не са ми чужди и с удоволствие посягам към тях, когато търся интересна и зареждаща история. “Пътуващото кафене на Роузи” не прави изключение и отново предизвика усмивката на лицето ми.
“Пътуващото кафене на Роузи”:
- Автор: Ребека Рейзин
- Жанр: Чиклит
- Страници: 332
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Сиела
Ако до преди ден някой беше попитал Роузи дали е щастлива от живота, който води, тя щеше да отговори “да”. Е, може би не точно щастлива, но пък определено удовлетворена – работи като шеф готвач в един от най-елитните ресторанти в Лондон, заедно със съпруга й си имат собствено жилище и са си изградили удобна за всички рутина. Или поне тя така си мисли. Докато той не й заявява, че я напуска заради друга жена. Предателството от негова страна в комбинация с непрекъснато натоварения график на Роузи и стреса в работата я карат да преосмисли всичко и да направи нещо безразсъдно, като да купи каравана, която да превърне в пътуващо кафене. Нещо, което започва като една смела фантазия, постепенно се превръща в реалност и Роузи всеки ден открива чара на живота на колела. Компания й правят новата й най-добра приятелка – Ария, а и безумно привлекателният Макс. По пътищата човек може да открие всичко. Дори себе си.
Сърдечна, уютна, зареждаща история – така бих описала новата книга на Ребека Рейзин, “Пътуващото кафене на Роузи”. Увлекателно разказана, с чувство за хумор и с безброй кулинарни изкушения, за които четем из страниците й, тя беше наслада за читателската ми душа. Една своеобразна терапия за повдигане на духа, която ни предизвиква да мечтаем и да преследваме щастието.
Чела съм другите три книги на Ребека Рейзин, които са издадени от Сиела, но тази безспорно ми стана фаворит. Виждам я в малко по-различна светлина – макар и тук романтиката да беше сред водещите теми в сюжетен план, “Пътуващото кафене на Роузи” е преди всичко чиклит, който проследява пътуването на главната героиня – физически и духовно, в търсене на нови хоризонти и на истини за себе си. Ставаме свиделите на нейното емоционално израстване – на свободния полет на душата, която напуска границите на познатото и поема на приключение без план и без угризения, защото в багажа има място единствено за личното й щастие. Въоръжена с най-смелата си мечта и с таланта да създава кулинарни шедьоври, Роузи успява да превърне внезапното рухване на досегашния й живот във възможност да положи нови основи и да се фокусира върху собствените си желания и копнежи.
Сигурна съм, че книгата ще допадне на повечето книгохолици, които залитат по романтичните истории. В “Пътуващото кафене на Роузи” има: любовни вълнения, обилно гарнирани със забавни случки, които противоречат на всички правила на флирта; герой, който впечатлява с отношението си към природата и света (и бонус – изглежда като Джейсън Момоа); множество кулинарни изкушения, които Роузи и Макс използват в своя полза, изтъквайки качествата си на ненадминати готвачи. В романа има и множество препратки към библиофилите благодарение на най-близката приятелка на Роузи – Ария, която държи пътуващата книжарница на колела.
Несъмнено обаче най-много ми допадна идеята да се използват книги като вдъхновение за рецепти за чай. Връзката между четенето и топлата прегръдка, която всеки се нуждае, опакована в пакет за чай, който навява асоциации за конкретен роман, беше наистина интересна и много мила. Споменаването на толкова съставки напластяваше толкова много ухания и вкусове на страниците на книгата, че четенето й се превръща в пиршество за сетивата. Разбира се, не липсваха спънки и изпитания по пътя на Роузи, но най-важната истина, до която тя достига, е че е достатъчно силна и смела, за да постигне всичко, за което е мечтала.
“Пътуващото кафене на Роузи” наистина те мотивира да бъдеш по-смел в мечтите си – насърчава те да си представиш своята съвършено несъвършена реалност, в която искаш да живееш. Тази, заради която сутрин да се будиш с усмивка, а вечер да заспиваш удовлетворен. Животът е твърде кратък за мрачни и скучни дни!
