“Г-н Никой” от Катрин Стедман е трилър, който провокира още със заглавието си. И ако сте от хората, които не обичат въпросите да остават без отговори, тогава побързайте да се гмурнете в морето от загадки, които заплитат опасна мрежа – омагьосан капан, от който няма измъкване.
“Г-н Никой”:
- Автор: Катрин Стедман
- Жанр: Трилър
- Страници: 368
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 2 основни
- Издателство: Обсидиан
Доктор Ема Луис е уважаван специалист и лекар по невропсихиатрия. Работохолизмът е нейният начин да избяга и да се дистанцира от миналото, което я е белязало завинаги. Самата Ема има много въпроси, чиито отговори търси сред пластовете на паметта, но така и не ги открива. Когато й се обаждат за експертно мнение и лечение на любопитен случай, тя рискува сигурността и спокойствието на живота, който си е създала, в името на обещанието за професионален успех и слава. Връща се там, където е започнало всичко – край бреговете на Норфък, Англия. Именно там е намерено тялото на млад мъж, който не помни нищо за себе си и не разполага с документи за самоличност или някакви отличителни черти. Задачата на Ема е да му помогне да се възстанови и да научи за себе си това, което паметта му е изтрила. Но колкото повече напредва лечението, толкова по-подозрителни съвпадения изскачат и в един момент става ясно, че г-н Никой разполага с повече отговори за Ема, отколкото тя самата има за него.
Още с “Нещо във водата” Катрин Стедман даде заявка, че има интересни и провокативни истории, които да ни разкаже. Талантът й да изгражда сложен и многопластов сюжет пролича още в дебютната й книга, а сега се затвърждава с “Г-н Никой”. Загадъчна, интригуваща, напрегната, книгата изследва една много любопитна тема – как работи човешкият мозък, кои сме ние без нашата памет, имаме ли бъдеще, ако нямаме спомени, и можем ли да избягаме от миналото? Разказана от две гледни точки, “Г-н Никой” поставя пред читателя серия от гатанки, и колкото повече заплита мистерията около главната героиня и нейния пациент, толкова по-вълнуваща и динамична става книгата.
Всъщност, това, което ме привлече най-силно в сюжета, беше използването на факти и методи, свързани с невропсихиатрията. Катрин Стедман е изградила сюжета си, базирайки го на видовете памет и нейните функции, на състояния като амнезия, които работят като защитен механизъм не толкова при физическа, колкото при тежка психологична травма. За пръв път чух за така нареченото “импулсивно скитничество” – психиатрично заболяване, при което пациентът търси и намира спасение във внезапно предприето пътуване, но няма реални спомени как или защо е решил да се озове на дадена дестинацията, нито пък кой е и откъде е тръгнал. И тъй като в много аспекти работата на мозъка все още е загадка, това състояние може да се използва като извинение и алиби, които да прикрият жаждата за кръв и отмъщение.
“Г-н Никой” е мрачна история, в която мистерията се върти както около пациента без име, така и около неговата лекарка. Доктор Ема Луис също е погребала тайни, от които иска да избяга – ужасяващи спомени от миналото, които и до днес си играят с нея, появяват се като призраци, преследват я и не й позволяват да забрави. В същото време това са ключови парченца от големия пъзел, който читателят трябва да сглоби, но авторката умело е успяла да ги прикрие, така че картината да придобие ясни очертания едва към края на романа. Допадна ми и тази тънка ирония, която е вплела – да изследваш хора без памет, докато собственият ти мозък работи на други честоти и непрекъснато превърта лентата, определено беше интересен похват. Факт е също, че въпросите около д-р Луис заплитаха още повече интригата и предлагаха други възможни хипотези за развитието на образите. А в хода на историята неведнъж Катрин Стедман поставяше читателя в морална дилема и го провокираше с действията на своите персонажи.
За да съм максимално откровена, ще споделя, че “Г-н Никой” ми беше една идея по-мудна от “Нещо във водата”. Сюжетът се разгръща по-бавно и изисква повече търпение, освен това Ерин ми беше по-любопитна и дръзка като образ в сравнение с Ема Луис. Ако говорим обаче за съспенс и се фокусираме единствено върху загадката, тук авторката се бе постарала да я прикрие по-добре от предишния път и да направи историята една идея по-непредсказуема.
Накратко, Катрин Стедман за втори път ви провокира да влезете в ролята на следовател и стъпка по стъпка да разплетете сложна и мистериозна загадка. Дали ще успеете да поставите име на г-н Никой в края на книгата, оставям на вас да разберете.
