Човек и добре да живее, попада на роман на Саймън Бекет и вече няма трилър, който да е достатъчно добър за него. “Мирис на смърт” е абсолютен шедьовър, който ще ви накара да настръхнете, ще подхрани въображението ви със страховити сюжети за кошмарна надпревара и ще ви накара да препускате към финала, без да искате краят наистина да настъпи.
“Мирис на смърт”:
- Автор: Саймън Бекет
- Жанр: Трилър
- Страници: 360 стр.
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Софтпрес
В изоставена болница в покрайнините на Лондон е намерен труп, който полицията не може да идентифицира. Тогава разследващите се обръщат за помощ към съдебния антрополог доктор Дейвид Хънтър, който има години опит зад гърба си и винаги успява да забележи онези дребни детайли, които могат да задвижат разследването, вместо да го оставят да потъне сред купищата неразрешени случаи. Доктор Хънтър вече избягва да работи на терен – мрачните картини, на които е ставал свидетел, кошмарните гледки и онова зловещо усещане, че безжизненото тяло се опитва да ти каже нещо, го преследват дълго след като случаят е приключен, но въпреки това решава да помогне на своите колеги. Само че по време на преместването на жертвата част от конструкцията на старата сграда рухва и открива вход към друг стая с три болнични легла, две от които не са празни. Има ли връзка между убийствата, кои са жертвите и дали убиецът не се укрива някъде наблизо?
Когато за пръв път четох “Мирис на смърт”, все още не познавах останалите романи на Саймън Бекет, нито пък някой ме беше подготвил за прецизния му стил на писане, с който успя да ме омагьоса. Спомням си как стоях в едно кафе, слънцето се прокрадваше през прозорците, а аз четях за ларви и трупове. И по-впечатляващото – не можех да не чета, защото колкото по-детайлен ставаше Саймън Бекет, толкова по-силно бе желанието ми да продължавам, за да видя какво още ми е подготвил.
“Мирис на смърт” е зловещ, мрачен, напрегнат роман, в който мъртвите нашепват своите тайни, а съдебният антрополог Дейвид Хънтър е единственият, който може да ги чуе и разшифрова. История, в която смъртта не е представена като единствен решаващ миг, а като процес, който бавно разлага човешкото тяло дълго след като душата го е напуснала. Това е книга, в която престъпленията се множат, извършителят се крие зад маската на отминаващото време, а убийството съвсем не е най-жестокото нещо, на което е способен.
Няма съмнение, че “Мирис на смърт” е сред най-завладяващите и оригинални книги, които съм чела. Безупречен трилър, в който читателят се наслаждава на сложен и отлично изграден сюжет, на заплетен случай, чийто финал не може да бъде предвиден, на майсторско писане, което впечатлява с детайлност, познания и педантична прецизност. Безспорен е талантът на Бекет да пресъздава атмосферата около разследването на убийството, като отключва сетивата и описва подробно всеки детайл, касаещ жертвата и случилото се с нея. От анализирането на костите, до споменаването на всеки белег и на всеки фактор, оказал влияние върху състоянието на откритото тяло – Дейвид Хънтър определено владее езика на мъртвите и се превръща в единственият, който може да разкрие тайните им и да им подари покой.
Без излишни заобикалки, истината е, че Саймън Бекет е брутален в описанията си. Някои от картините бяха отблъскващи, на моменти дори гротескни, но в същото време толкова правдоподобни и реалистични, че ти е трудно да се откъснеш поглед от сцената, която авторът описва. Нещо повече – благодарение на тях се чувстваш като част от разследването, като активен играч, а не просто като страничен наблюдател.
Хареса ми, че сюжетът е изключително динамичен и постоянно нещо се случва. Напрежението расте с всяка следваща страница, а микро кулминациите, които авторът използва като срутването на покрива на болницата и самоубийствения атентат, са хитър и умел подход да измести за момент фокуса от основния случай и допълнително да замъгли преценката на читателя.
Вероятно е излишно да споменавам, че след като завърших “Мирис на смърт”, поправих грешката си и прочетох останалите романи на Саймън Бекет за Дейвид Хънтър. Не знам дали защото този беше първата ми среща с неговото творчество, или просто защото е неустоимо добър, но “Мирис на смърт” си остана абсолютният ми фаворит. Ако си търсите трилър за лятото, това е вашият кандидат. Четете на своя отговорност, ако ви стиска.
