Признавам си, че ме беше страх да прочета тази книга. Колийн Хувър ми е любимата авторка и след “Верити” и “Най-доброто в теб” вдигна летвата много високо – притеснявах се, че очакванията ми ще са твърде големи или че може би е дошъл моментът, когато вече няма с какво толкова да ме изненада. Започнах “Премълчани истини” плахо и много неуверено, но постепенно бях засмукана в света на нейните герои, които познават отлично предателството и разочарованието, но също прошката и любовта.
“Премълчани истини”:
- Автор: Колийн Хувър
- Жанр: Романтика
- Страници: 360
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 2
- Издателство: Ибис
Морган е едва на седемнайсет, когато научава, че ще става майка. Дали момчето до нея е човекът, с когото иска да прекара живота си, е въпрос, който избягва. Там, където заключва колебанието и стаховете си, тя прибира и мечтите за бъдещето си. В крайна сметка Морган се омъжва за Крис и двамата създават дом за дъщеря им Клара. Шестнайсет години по-късно, Клара вече е тийнейджър и търси собствения си път в живота, а с всяка следваща стъпка се отдалечава все повече от Морган. Този, който балансира отношенията между майка и дъщеря и поддържа хармонията в дома, е Крис. Но трагичен инцидент слага край на живота му – с него загива и илюзията за щастливото семейство. Неочаквани разкрития и премълчавани истини водят до непредвидими последици. И докато всеки ден изплуват нови разтърсващи тайни, Клара намира утеха в момчето, което ѝ е забранено да вижда, а Морган се сближава с последния човек, с когото е очаквала…
“Премълчани истини” е роман, който е взел по нещо от всяка от останалите книги на Колийн – имаме първото истинско влюбване, но и забранената любов; разклатените семейни връзки и бунтът на младите; бракът – с хубавите и лошите моменти; изкуството и възможността да кажеш “Обичам те!” чрез него. Но най-хубавото е, че отново личи почеркът на Колийн Хувър, защото единствено тя може да разказва обикновени човешки истории по необикновен начин и да превръща думите в серум, който изостря сетивата и наглася емоционалния радар на всеки читател на свръхвисока честота. Да почувстваш едновременно и болката, и скръбта, и загубата, но също и вълнението, и надеждата, и еуфорията.
В “Премълчани истини” четем две романтични истории, които се развиват едновременно и са еднакво интригуващи. Можеш ли да излъжеш сърцето и какво се случва, когато го пренебрегнеш, са въпросите, които авторката задава. За пореден път Колийн вплита морална дилема, която доказва, че в живота освен черно и бяло, има още много цветове, които могат да нарисуват красиви картини, но и да се превърнат в абсолютна мацаница. И все пак човек сам държи четката – той избира цветове, той решава какво да нарисува. Любовта на Морган и Джона беше като завръщане у дома след дълъг път, като глътка въздух, след като си стоял под вода. Уж трябваше да е забранена и напълно нередна, а всъщност бе толкова правилна и истинска. При Клара и Милър любовта имаше друг облик – там тя бе щура, безразсъдна, често егоистична, но пък така неподправена, страстна и поглъщаща. Две различни любовни истории, но перфектно въплъщаващи идеята, че тя, любовта, е единственото лекарство за нараненото сърце.
Новото и необичайното в книгата беше, че Колийн Хувър редува гледните точки на майка и дъщеря. Паралелът, който прави между тях, изисква изграждане на плътни образи и дълбок психологизъм – нещо, което не е никакъв проблем за Колийн. В Морган и Клара се отразяваше страхът на родителя, че детето ще повтори неговите грешки, но и категоричният отказ на подрастващия да живее живота си по чужди правила. Акцентът като че ли падаше върху Морган, в която много майки биха се припознали – най-вече в желанието си да предпазят децата си на всяка цена. Макар тя отлично да осъзнаваше, че здрави и стабилни отношения се градят единствено с доверие и откритост, майчинският й инстинкт говореше по-силно и тя бе готова да жертва собственото си щастие в името на това на дъщеря си.
“Премълчани истини” не е съвършена – неведнъж се случваше да се ядосвам на някой от героите, че не е постъпил така, както аз искам, невинаги разбирах колебанието и страховете на Морган и не съм сигурна, че Клара е тийнейджър, с който искам да се състезавам по инат. Но всъщност може би точно това е ценното в книгата! Никой не е идеален и в реалния живот едва ли бихме били толкова смели, колкото искаме да е Морган, толкова разбрани, колкото си представяме Клара, толкова уравновесени, колкото виждаме Джона.
Накратко, “Премълчани истини” от Колийн Хувър носи едновременно почеркът на предишните й романи, но се отличава и заради деликатните взаимоотношения между майка и дъщеря и сложните дилеми, пред които съдбата ни изправя. Затрогваща и драматична, “Премълчани истини” ни учи, че в живота време и място за компромиси няма.
