“Библиотекарката от Аушвиц” – Антонио Итурбе

През последните години романите за Втората световна война и главно тези за лагерите се наложиха като тенденция сред читатели и издатели. Подхождам към всяко заглавие с интерес и любопитство – не ми омръзва да чета за тази тема, защото вярвам, че крие в себе си множество истории за кураж и саможертва, за доблест и сърцатост, които трябва да бъдат разказани. И все пак не е лесно да се ориентираш към коя да посегнеш при толкова богат избор в книжарницата. “Библиотекарката от Аушвиц” от Антонио Итурбе определено ще е от заглавията, които аз горещо ще препоръчвам, и веднага се нарежда сред фаворитите ми.

“Библиотекарката от Аушвиц”:

• Автор: Антонио Итурбе
• Жанр: Исторически
• Страници: 364
• Година на издаване: 2020 г.
• Гледни точки: множество
• Издателство: Изток-Запад

Дита Полахова е на 14 години, когато е депортирана с родителите си в “Аушвиц”. Всеки ден, в който тя и близките й се будят живи, се приема за добър, защото там човек бързо се учи да не мисли в бъдеще време и да не очаква състрадание. В лагера Дита среща Фреди Хирш, когото познава отпреди. Именно той я превръща в библиотекарка като й поверява осемте книги на тайната обществена библиотека, която е създал – отговорност, която излага на риск живота на Дита, но също така й дава смисъл и цел. Книгите, които момичето всяка сутрин вади и разпределя сред четящите, а следобед грижливо прибира в скривалището, са нейният билет за бягство от ужасите, с които ежедневно се сблъсква. Вдъхват й кураж в моментите, когато най-силно се нуждае. А сред редовете на нейната лична история четем също за съдбата хилядите затворници, някои от които така и не напускат “Аушвиц”.

“Библиотекарката от Аушвиц” от Антонио Итурбе е книга за смелостта и страха, за светлинката на надеждата, проблясваща в най-дълбоката тъма, за проявата на добро там където си заобиколен единствено от зло и разруха, за спасението в необятния свят на книгите.  Историята съчетава документален характер с художествена измислица – романът не само е вдъхновен от реални факти и събития, но е базиран от разговорите, които авторът провежда на живо с неговата главна героиня, Дита Полахова. От нея той научава за живота, заключен между електрическите огради на “Аушвиц”, за различните лица на затворниците там, за ежедневната борба, която мнозина водят, за да съхранят онази искрицата човечност – толкова крехка и отличаваща се сред морето от омраза, в което плуват всички.

Тази нощ Дита направи едно вълнуващо откритие – осъзна, че колкото и прегради да поставят всички райхове на планетата, ако отвори една книга, би могла да преодолее всичките.”

“Библиотекарката от Аушвиц” преплита няколко лични истории, но акцентира върху тази на 14-годишната Едита. Именно тя носи заряда на надеждата и спасението, които Дита открива в магичния свят на книгите. Мисля, че това беше първото нещо, което ме накара да се влюбя в романа! Много са заглавията, в които се говори за любовта към четенето, но тук, на фона на войната, разрухата и смъртта, литературата е представена като вълшебна вратичка към една свобода, която никой не може да ти отнеме – тази на ума и въображението. Книгите са богатство, учител, приятел, довереник. Книгите носят душа, те са жив организъм, който попива агонията и мечтите, страха и вярата на читателите от Аушвиц. Сънят, който измества поне за момент кошмара на реалността.

Романите добавят към живота това, което му липсва.”

Освен за тайната библиотека и училището в лагера четем за приятелството на между две момичета, които взаимно се подкрепяха и заедно намираха причина да се усмихнат. Научаваме за една неосъществена любов между регистратора Руди Розенберг и момичето, което открадна сърцето му и го отнесе със себе си, за смелостта и саможертвите на Фреди Хирш, за изключенията като Виктор Пещек, който е доказателство, че сред хората с нацистки униформи е имало такива с душа и самосъзнание. Четем и за Менгеле с каменното му изражение и зловещата тишина, с които преценява дали срещу него стои поредната му жертва. Толкова много герои, толкова много истории…

Войната разкъсва не само телата, покосена от картечен огън и експлозии, но поразява също и здравия разум, убива душите.”

Хареса ми как пише Антонио Итурбе. Освен че умее да разказва увлекателно и да предава емоционалния заряд на всяка напрегната ситуация, в която попадаха героите, допадна ми също фактът, че въздейства не толкова с изваяни фрази и фигури на речта, колкото с умело подбрани факти – за малките прояви на бунт в лагера, за слуховете, че спасението идва, за децата, които са намирали убежище зад стените на училището, за смъртта, която е разделила хиляди семейства. А сред най-мрачните и тежки моменти вмъкваше ретроспективни епизоди, които ни разкриваха частица от живота на Дита преди.

“Библиотекарката от Аушвиц” от Антонио Итурбе – роман, който се помни. Стойностен, смислен. Книга-богатство, която горещо препоръчвам.