Сара Джио е познат за мен автор – след два романа, които ме оставиха с повече от позитивно впечатление за писателската й дарба, не беше трудно да посегна към “Всички цветя в Париж”. Дали заради историческия елемент, заради магията на Париж или заради впечатляващите истории на двете главни героини, с които се запознах, определям “Всички цветя в Париж” като може би най-завладяващата и интересна книга от тези, които съм чела от авторката.
“Всички цветя в Париж”:
- Автор: Сара Джио
- Жанр: Дамска проза
- Страници: 328
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 2
- Издателство: Хермес
Париж е град, който се превръща в дом на безброй истории. Сред тях е тази на Керълайн, която се събужда в болницата, след като е претърпяла катастрофа. Причинената от инцидента амнезия й дава възможност да започне живота си начисто, но дали Керълайн е готова? Докато събира смелост да се изправи срещу истинското си лице, тя се среща с Виктор – чаровният собственик на бистрото срещу сградата, в която живее. С негова помощ Керълайн полага нови и по-стабилни основи на една дълбока и предопределена любов, а междувременно попада на писмата на жена, която не е имала нейния късмет. Селин живее в същия апартамент по времето на войната, но за нея той е затвор, от който не знае дали ще избяга. След като немски офицер разкрива еврейските корени на семейството й, той постепенно отнема всичко, което тя обича, като започва със затварянето на семейната цветарница. За да предпази семейството си, Селин е готова на всичко. Дори това да й коства живота…
“Всички цветя в Париж” от Сара Джио е емоционална, лирична, затрогваща книга на две жени от различни епохи, чиито истории съдбата преплита. Написан в нежния и ефирен стил на авторката, романът ни пренася в Париж от годините на войната, и в града на светлините и романтиката, който познаваме днес. Деликатна, премерена и изключително увлекателна, “Всички цветя в Париж” е посветена на любовта, която получава втори шанс, на уроците на живота – понякога твърде сурови и жестоки, на загубата и смъртта като горчиво хапче, което човек няма избор освен да преглътне, на силата на духа и борбата да изплуваш, на неразривната връзка между майка и дете.
“Всички цветя в Париж” редува две гледни точки и два времеви пласта. От една страна, четем за загадъчната история на Керълайн – харизматична жена, която живее под наем в красив апартамент в най-хубавата част на Париж. Амнезията, причинена от катастрофа, изтрива спомените на Керълайн – и хубавите, и лошите. Дали това е възможност да започнеш живота си начисто, или е проклятие, което те оставя да се луташ сред поредица от въпроси – зависи от гледната точка. В търсене на себе си повече отколкото на миналото си Керълайн среща човека, който е готов да извърви с нея този емоционален и труден път. В края я очакват отговорите, които носят толкова просветление, колкото и болка, но не можеш да отвориш вратата към бъдещето, докато не затвориш тази на миналото.
Признавам, че историята на втората героиня ми беше по-интересна. Селин ни връща в Париж от 1943 г., когато войната заразява жителите му като коварна болест. Симптомите на болните се изразяват в обезличаване, бездушие и загуба на чувство за морал и справедливост. Предателство, коварство и лицемерие са разновидности на вируса, който покосява част от хората, с които Селин и баща й се разделят. Насред градината от плевели Селин е като цвете, което привлича с вътрешна и външна красота, но дали ще успее да оцелее? В най-трудните момент сила й дава нейната дъщеря – Козет, олицетворение на мъдростта, която децата носят. Сара Джио за пореден път намира начин да вплете темата за майчинството и силната връзка между родител и дете по един изключително въздействащ начин, който отличава книгите й.
Всъщност втората история беше по-непредсказуема и напрегната, обременена от особеносите на историческото време, в което се развиваше. Самата Селин беше по-силно изграден образ, макар да имах някои леки забележки към проявите й на колебание в ключови моменти. При Керълайн пък се наблягаше повече на философски въпроси, свързани с личността, и на романтиката, а любовта беше представена като пътеводител на лутащия се, затова историята й звучеше по-идеалистично. Може би защото твърде рано сглобих частите на пъзела, за мен нямаше интрига тук, докато при Селин до последно не знаех какъв финал ще ме посрещне.
“Всички цветя в Париж” от Сара Джио сама по себе си е метафора за всички тайнствени истории, които Париж пази. Книга за красотата, добрината и прошката, които никнат дори в най-твърдата и лишена от любов почва. Роман, който грижливо отглежда семената на читателския интерес и ги превръща в пъстра градина от емоции, сред която ви съветвам да се разходите.
