“Dear Edward” излезе съвсем в началото на годината и още тогава даде заявка да е едно от бестселъровите заглавия за 2020-та. Проявявах любопиство към книгата, откакто научих за нея, но като цяло никога не бързам да се поддавам на целия хайп, който съпътства някое ново заглавие, преди лично да се убедя, че то си струва. Е, в случая ще кажа – заслужава си, и още как!
“Dear Edward”:
- Автор: Ан Наполитано
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 352
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: множество
Едно лято 12-годишният Едуард се качва с родителите си и по-големия си брат на самолет към Лос Анджелис, където ги очаква новият им дом. С тях са още 180 пасажери, всеки от които си има история – млада жена, която очаква любимият й всеки момент да й предложи, една бъдеща майка, един милионер, който има зад гърба си няколко развода, един мъж, завърнал се от мисия в Афганистан. Никой от тях не знае, че това са последните им часове. Самолетът се разбива и има само един оцелял – Едуард. Как се справя с трагедията, сполетяла живота му, как преодолява скръбта и чувството за вина, как намира сили да продължи напред? “Dear Edward” е художествен роман, базиран на действителни събития.
“Dear Edward” от Ан Наполитано е книга с много лица. Това е историята на едно дете, което е принудено да порасне; на 191 човешки съдби, които един миг е вплел завинаги; на едно приятелство, което дава опора, смисъл и сили; на едно семейство, което се учи да живее с болката. Много въздействаща, дълбока и по своему красива история, която може да те прекара през всички нюанси от емоционалния спектър и да те направи съпричастен към богатата гама от чувства, с които главният герой се сблъсква.
Така погледнато “Dear Edward” дава вид на меланхолична и тежка история, но истината е, че Ан Наполитано е съблякла сюжета от излишен мелодраматизъм и е предпочела да заложи на друга комбинация, която се оказва доста по-ефективна. Авторката съчетава сухите факти от една самолетна катастрофа с чисто човешката гледна точка за живота и внезапния му финал, разказва в сегашно време, което за някои така и не преминава в бъдеще, а за други се превръща в тежък товар, който трябва да носят занапред. Докато четем за пасажерите на злополучния полет, научаваме по малко за техния характер, за мечтите и целите им, за грешките, за които се разкайват, и за плановете, които така и не успяват да осъществят. Посланието е ясно – животът е кратък и един миг е достатъчен, за да ти го отнемат. Напрежението ескалира по естествен път – читателят очаква всеки момент да достигне кулминацията, да се случи най-лошото, да получи отговор на въпроси, които са се натрупали в хода на романа – дали хората са се страхували, какво са си мислили, осъзнавали ли са какво предстои…
Междувременно четем за 12-годишното момче, което е имало късметът да оцелее. Макар и бавно, физически то се възстановява, но емоционалните трамви остават завинаги. Как се справя с вината, с болката, със скръбта, с усещането за празнина, как прохожда обратно в света на живите, след като всичко познато вече е отвъд небето. Трансформацията става постепенно и Ан Наполитано ни прави съпричастни към всеки един етап от нея. Чрез историята на Едуард се наблягаше много на връзката между братя и сестри, на невидимата нишка, която ни свързва с нашите близки, независимо къде са те. Опората на Едуард беше новото приятелството, което се появи на вратата му, и по-късно прерасна в нещо още по-красиво.
“Dear Edward” е книга, която вероятно неведнъж ще ви просълзи, но въпреки това не се усеща като тъжна книга, защото Ан Наполитано набляга повече на философската страна на нещата. Трагедиите в човешкия живот са неизбежни – ако имаш късмет, те са изпитание на пътя ти, ако не – те се превръщат в неговия финал. Такава е простата истина. И тъй като никой не знае предварително каква е съдбата му и дали е от щастливците, животът трябва да се гребе с пълни шепи, да е пълноценен, стойностен, наситен на емоции и преживявания, а не на празни закани и неосъществени обещания.
Привързах се към необикновената история на Едуард, поддадох се на изчистения, но проникновен стил на писане на авторката, и с чиста съвест бих казала, че “Dear Edward” си заслужава всички похвали! Надявам се един ден да видя книгата и на български.
