Какво прочетох през май 2020 г.

Не бях достатъчно активна през май. Натрупаната умора си оказа влияние и въпреки че не спирах да чета, бях по-бавна, не толкова концентрирана и не ми се пишеше. За щастие в края на месеца имах възможност да отдъхна малко и да презаредя батериите, така че се надявам да посрещна юни по-мотивирана. Ето кои книги прочетох през май.

“Парижката школа по чар” – Джейми Кат Калън

Много приятна книга, подходяща за всички почитатели на френската философия за живота и на отношението, което французите имат към околните, към храната и към себе си. Хубавото е, че за разлика от други подобни издания, “Парижката школа по чар” включваше множество лични истории, с които илюстрираше съвети и напътствия как да живеем като парижани. В блога изведох 6 урока, които ми се сториха важни и полезни.

“От тук до края на сърцето” – Цвета Тодорова

Когато Цвета Тодорова издаде първата си стихосбирка, й писах, че тя няма да е последна и нейният път като поетеса и творец едва сега започва. Цвети е изключително талантлива и стиховете й носят характерен почерк и стил, разпознаваеми са, защото са заредени с нейната енергия и имат силни послания. Щастлива съм, че през май вече държах в ръцете си “От тук до края на сърцето” – втората книга със стихове от Цвета Тодорова, нямаше как да не разкажа за нея в блога!

“Бабо, разкажи ми спомен” – Ивинела Самуилова

Една от положителните страни на извънредното положение беше тази, че като читател имах възможност да обърна внимание на книги, които по една или друга причина съм пропуснала, когато са излезли. Така например “Бабо, разкажи ми спомен” от Ивинела Самуилова бе заглавие, което заглеждах отдавна и купих на зимния панаир на книгата, но едва сега успях да прочета. Прекрасна книга – толкова топла и човешка, толкова мила и истинска и е така лесно да я обикнеш. С какво ме спечели и какво е цялостното ми впечатление от нея, може да прочетете в ревюто в блога.

“Приказка за Долната земя” – Ирена Първанова

Май се оказа месец на българските автори. “Приказка за Долната земя” от Ирена Първанова бе сред първите заглавия, които се появиха по книжарницата след края на карантината. Един прекрасен детски роман, който горещо препоръчвам и на всички пораснали читатели. В него се преплитат познати и позабравени приказки и легенди от българския фолклор, но предадени по съвременен начин, разказани увлекателно и с чувство за хумор. В отделно ревю ви споделих защо толкова харесах “Приказка за Долната земя”.

“Dear Edward” – Ан Неаполитано

“Dear Edward” от Ан Неаполитано е сред най-препоръчваните заглавия за 2020 г. Стана изключително популярна на западния книжен пазар и редица чуждестранни блогъри я обсипваха с хвалби. Има защо! “Dear Edward” е емоционална и силна история за оцеляването, за скръбта, за загубата, за новото начало и необходимостта да продължиш напред. Вдъхновена е от реални събития, което я прави още по-въздействаща и необикновена. За нея също разказвам в блога.

“Детският влак” – Виола Ардоне

“Детският влак” от Виола Ардоне определено е емоционална книга. Самият факт, че историята е предадена от гледна точка на едно дете, я отличава от повечето исторически романи. Всъщност повечето книги за войната се фокусират именно върху нея, а значително по-малко са тези, които проследяват как продължава живота на хората след 1945-та година. Историята на Америго е трогателна, донякъде меланхолична, но също изпълнена с много обич и надежда. Макар да беше по-различна от това, което очаквах, останах с доста добри впечатления от “Детският влак” и планирам да пиша ревю за нея.

“Тъй рече баба Ега” – Ивинела Самуилова

След като прочетох “Бабо, разкажи ми спомен”, беше ясно, че ще продължа с “Тъй рече баба Ега”. Определено мога да кажа, че харесвам Ивинела Самоуилова като писател – допада ми начина, по който предава историите и по който ги обвързва с българската народопсихология, с нашенски обичаи и поверия, как вплита темата за вярата и религията, без да залита към крайности. Има нещо в стила й, което ми напомня на творчеството на Елин Пелин и Йовков (а може и да просто усещане). “Тъй рече баба Ега” също ми беше интересна, но определено я виждам като по-различна от предишната книга на авторката. Ще се радвам, ако видя продължение с истории от друг край на България.