“Царски пищов: Български писатели” не е книга, но както се досещате от заглавието, пак е посветене на четенето и литературата. Всъщност “Царски пищов” е един изключително як проект на Orange Books, който заслужава подобаващо внимание и силни аплодисменти, ценен подарък за всички четящи и полезна подсказка за тези, които са позабравили българските автори. Ето моите 4 причини да се сдобиете с “Царски пищов”!
Накратко за “Царски пищов: Български писатели”
Когато бях ученичка и по програма трябваше да започнем изучаването на произведения от поредния автор от конспекта по литература, някой от класа трябваше да представи биографията му. Събираха се два листа сухи факти от живота на изучавания творец, които се “рецитираха” пред полузаспалата аудитория. На контролните не са ни изпитвали върху тях, защото за образователната ни система винаги е било по-важно да можем да отговорим на въпроса “какво е искал да каже авторът” вместо на “кой е този човек и защо е станал писател”. И така личните истории на велики личности потъваха в забвение.
“Царски пищов: Български писатели” включва “визитки” на 50 бележити творци от родната литература. Предназначени са за хора на всякаква възраст. Ако си ученик, ще ти е по-лесно да запомниш ключовите произведения и жанровете, в които е писал въпросният автор. Ако си завършил, ще ползваш картите за подсказка, когато знанията ти от изпита по литература, който си държал преди х на брой години, постепенно избледняват. Ако просто обичаш да четеш, ще се фокусираш върху трите любопитни факта от биографията на писателя. А в случай, че ти харесва да пътуваш, ще обърнеш внимание на адреса под името – той е на къщата музей, която ще те покани да опознаеш по-отблизо лицето, което виждаш на гърба на картата.
4 причини да се сдобиеш с “Царски пищов”
Преговор на най-важното
Може вече да не сме в училище, но всеки ден по един или друг повод правим контролно – по обща култура. Хубаво е да се знае, че Ангел Каралийчев е най-издаваният български автор след Иван Вазов; че Ботев е автор само на 20 стихотворения; че Димитър Димов е написал не само “Тютюн”, но също и “Осъдени души”; че Петко Славейков е баща на Пенчо Славейков. На картата на всеки автор ще намерите ключови произведения, с които да го свързвате. Така на въпрос в “Стани богат” за първа сигурна сума, който пита “кой е написал стихотворението “Родна стряха”, отговорът ще е ясен – Ран Босилек.
Човек цял живот се учи
Дори да сте обичали литературата в училище, сигурно сте пропуснали някои любопитни факти от живота на писателите и поети, които сте изучавали. Аз например не знаех, че Атанас Далчев е превеждал Гьоте и Емили Дикинсън, и в урока за Димитър Димов съм проспала факта, че е работил като ветеринарен лекар. Никога не съм подозирала, че истинското име на Емилиян Станев е Никола, и не знаех, че “Българи от старо време” от Любен Каравелов излиза първо на руски. Но мисля, че най-интересна ми беше картата на Елисавета Багряна.
Започни да гледаш цветно
Картите в “Царски пищов” не включват само факти и числа – отваряйки кутията, там намирате 50 портрета, дело на талантливата Албена Лимони. Виждаме лицата на авторите, пречупени през призмата на съвременното изкуство – цветни, запомнящи се, но съхранили също духа и енергията, която и до днес долавяме от техните творби. В училище толкова се вглъбявахме в анализ на текстовете, че понякога забравяхме да свържем думите с личността, която стои зад тях, да запомним не само името на автора и къде или защо е ползвал дадена метафора, но и неговия лик.
С уважение към българската литература
Независимо какъв читател си, какви жанрове предпочиташ, дали се увличаш по западна или източна литература, важно е преди всичко да познаваш българската, защото имаме примери за изключителни творци. Противно на всеобщото мнение, съвсем не е толкова просто да се издават книги у нас – нито сега, още по-малко пък преди. Знаете ли, че третото издание на “Тютюн” от Димитър Димов е с тираж от 30 хиляди бройки? Нещо, за което много съвременни писатели могат само да мечтаят. А че съпругата на Никола Вапцаров е теглила кредит, за да плати издаването на стихосбирката “Моторни песни”? Същата стихосбирка, от която днес често виждаме споделени цитати във всякакви патриотични групи из социалните мрежи. Всяка от тези 50 карти ни припомня колко много са постигнали българските творци и как, за съжаление, някои от тях не са успели да се порадват на славата си, докато са били живи. Нека не ги принизяваме до бегли спомени за имена от списъците със задължителна литература за лятото. Няка ги помним такива, каквито ги виждаме на тези карти – като ярки личности, които са оставили дълбока следа в родната култура.
