Отдавна съм минала възрастта за детски романи, но въпреки това не спирам да чета такива. В тях остава съхранена онази неподправена магия, която иначе губим с възрастта, и тук всяко вълшебство не е просто поредната измислица, а възможна реалност, в която да вярваме. Фактът, че по книжарниците се появяват все повече романи за деца от български автори, при това със сюжет, базиран на родния фолклор, може само да ме радва. Безспорно “Приказка за Долната земя” от Ирена Първанова е един от най-добрите, които съм чела, и с удоволствие ще го предложа след години на сина ми, за да се впусне и той в приключението на Алекс.
“Приказка за Долната земя”:
- Автор: Ирена Първанова
- Жанр: Детски роман
- Страници: 408 стр.
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Издателство: Сиела
Алекс е на 13 години – най-малкият от тримата синове на майка им Стела и баща им Мартин. Оказва се, че програмата за лятната му ваканция вече е предначертана и съвсем не подлежи на обсъждане. Алекс трябва да прекара лятото на село при баба си Светла, която не е виждал от съвсем малък. Село Вратня не е като другите планински селца – тук улиците сякаш се движат, хората са странни, телефоните не работят и въобще има нещо особено, което Алекс не може да разбере. За щастието близначките Огняна и Димана също споделят мнението му и дори са готови да му помогнат да разбере какво шумоли под леглото му нощем. Това, което ще открият, ще ги изпрати на вълнуващо приключение и ще ги промени завинаги!
“Приказка за Долната земя” от Ирена Първанова с илюстрации на Мира Мирославова поднася по модерен, увлекателен и забавен начин български народни приказки, предавани от поколения. Прави го, като ги обединява в един динамичен, интересен и вълнуващ сюжет, в който три деца намират отговор на дългогодишна загадка и събират смелост да се изправят срещу най-големия злодей, познат на света. На страниците на книгата се преплитат популярни фолклорни мотиви и легенди, срещат се познати и позабравени герои, всеки от които дал своя принос за богатството на българската приказна съкровищница.
Днес ти избираш кой да бъдеш утре!
Много неща ми харесаха в романа и със сигурност бих го препоръчала и на по-пораснали читатели. Допадна ми как авторката първо ни оставя да опознаем главните герои – Алекс и близначките Ана и Яна, как създава усещането за потапяне в един вълшебен свят – малко позабравен, но все така жив, пъстър и необикновен. Ирена Първанова определено умее да създава атмосфера – първо възбуди любопиството ми със странностите на село Вратня, после ме очарова с вкусотиите, които грижовната баба Светла приготвя, а след това ме изпрати на мисия заедно с три симпатични, упорити и смели деца, които се учат да бъдат отговорни, търпеливи и добри.
В основата на историята е вечната борба между Доброто и Злото. Двете сили водят битки във всеки от нас, но е въпрос на избор коя страна да избереш и подкрепиш. И докато Алекс, Ана и Яна се нагърбват с тежката задача да прогонят завинаги Мрака и да върнат светлината, хармонията и мира обратно на Земята, те срещат необикновени същества и създават нови приятелства на най-неочаквани места, като например вдън горите или на дъното на езеро.
Забавно е да откриваш приказките, които твоите баби и майка са ти разказвали, вмъкнати в една история от нашето съвремие. Запознах се с внучката на Баба Яга, видях чудодейната река с жива вода, бях в подводното царство на княгиня Деница, научих разликата между омайничета и потайничета. А от всички чудати същества най-много харесах Лисава, която е домница и е натоварена с тежката задача да помни забравените истории и да пази огнището.
Книгата е ценна и заради поуките, които децата извличаха от всяко изпитание – да се отнасят с добро към всички създания, да казват истината, да надвиват враговете не със сила, а с хитрост и ум!
Накратко, “Приказка за Долната земя” от Ирена Първанова е роман за всеки, който иска да усети магията на българския фолклор, да си припомни позабравени истории, да повярва отново във вълшебствата, за които са се носили легенди по нашите земи. Независимо дали е на 7 или на 77 години.
