Още когато издаде първата си стихосбика “Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш”, казах на Цвети Тодорова, че книгата съвсем няма да е последната й и с нетърпение ще очаквам следващата колекция от стихове, с които да зарадва мен и другите й почитатели. Днес “От тук до края на сърцето” е факт и вече пътува и покорява сърца, включително и моето.
“От тук до края на сърцето”:
- Автор: Цвета Тодорова
- Жанр: Поезия
- Страници: 60
- Година на издаване: 2020 г.
Поезията е може би най-съкровената и лична форма на общуване между автор и читател в литературата – когато думите на пишещия докосват нежно струните на читателската душа, а мелодията резонира дълбоко в сърцето. С Цвета Тодорова винаги сме били на една честота. Това, което винаги ме е впечатлявало при нея, е как понякога успява само в рамките на 2 реда и не повече от десетина думи да сътвори водопад от емоции, ураган от чувства. Цвета е стихия, а най-голямата й сила е, че със стиховете си ни освобождава – от болката, самотата и меланхолията, а ни връща вярата, любовта и спомена.
В “От тук до края на сърцето” виждаме една пораснала и по-уверена Цвета Тодорова. Тя все още долавя трептенето на влюбенето сърце, но чува и шепота от миналото, което понякога й се усмихва, а друг път гледа сурово и ни напомня какво ни е отнело. Въздухът между редовете и празните бели пространства около стиховете създават усещане за свобода и лекота, но всъщност думите тежат тонове. Оксиморони, метафори и реторични въпроси рисуват емоционална картина на детето, което тъгува по своята баба, на момичето, чието сърце са разбили, на жената, която обича безрезервно и всеотдайно.
Харесвам всички стихове, но признавам, че оценявам най-високо тези, които не спадат към любовната поезия. Усещам ги една идея по лични и въздействащи, будят призраци от миналото, говорят за скръбта по изгубен близък човек. Но в тях има и много светлина, защото са изпълнени с вяра, че някъде там има едно по-добро място – то няма адрес, но всички наши ненаписани писма стигат до хората, които обичаме и които ни гледат от там.
Цвета е талант, малък бисер в съвременната ни литература, който ни заговаря на езика на модерната поезия и ни кара да жадуваме за нейните стихове. Стихосбирката изчитам на един дъх, сякаш утолявам жажда, за която не съм подозирала, но в края осъзнавам, че не съм се наситила и искам още. 60 страници вълшебство, подправени с нежност, любов и откровение!
П.П. Оценки на поезия знаете, че не поставям, защото да откриваш частица от себе си в нечии стихове е твърде лично преживяване и значително по-субективно в сравнение с четенето на художествена литература. Моята десятка отдавна съм я дала на Цвети, стиховете й със сигурност заслужават и вашата!
