Въпреки че през последните седмици не съм спирала да трупам нови книги на електронния четец, използвам времето и за да наваксам с такива, които съм си купувала преди с желанието да ги прочета, но без ясната идея кога. През май реших едно от трите заглавия в Клуба на книгохолика да е на български автор и така се спрях на “Бабо, разкажи ми спомен” от Ивинела Самуилова – книга, която се помни!
“Бабо, разкажи ми спомен”:
- Автор: Ивинела Самуилова
- Жанр: съвременна българска литература
- Страници: 320 стр.
- Година на издаване: 2016 г.
- Издателство: Хермес
Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Стара планина – Небесна. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много „учена“, но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух.
Топла, чистосърдечна, истинска, така бих описала “Бабо, разкажи ми спомен” от Ивинела Самуилова. От колоритните образи до увлекателните истории, завладяващия и автентичен стил на авторката и мозайката от фолклорни и религиозни мотиви, тази книга е съкровище! Тя дава трибуна на хората, които ни връщат към корените, на тези, които носят родовата памет, на най-мъдрите сред нас не защото са най-образовани, а защото са се учили от живота и са пазили традициите. Всяка страница тук е своеобразен апел към българския читател да не обръща гръб на родното, да продължи тази приемственост, която предишните поколения са наложили, да се докосне до нашенската култура и бит, в които се отразява цялата ни народопсихология, формирана под въздействието на разбиранията за божественото, за връзката със земята, за белезите на историята.
Няма нещо, което да не ми е харесало или да ме е подразнило в книгата. Подхождах с любопиство и откровен интерес към някои от вече позабравените обреди и обичаи, забавлявах се с героите от махала Небесна, които бяха толкова неподправени, плътни и истински, че ми се щеше да ги познавах на живо, ставаше ми мило да чета за дълбоката връзка между баба и внучка, за онази обич, която намира отражение не толкова в думите, колкото в грижите, които полагаха една към друга. Усещах уханието и долавях вкуса на храната – на традиционните български гозби, които, приготвени от ръцете на баба, са по-вкусни от най-скъпото ястие в най-модерния гурме ресторант.
Животът, описан в махала Небесна, контрастира ярко на ежедневието, на което ние сме свикнали, и следва своята простичка, но изпитана логика. Житейската философия всъщност е доста семпла – хлябът е по-вкусен, когато си го замесиш сам; чувството за пълноценност и за смисъл е по-силно, когато виждаш и докосваш плодовете на собствения си труд; радостта и удовлетворението се отразяват в собствената ти вяра в тях и в божественото; хубавото и лошото вървят ръка за ръка – не можеш да ги делиш, можеш да ги приемеш. Приятното чувство за хумор, автентичният език с всички специфични думи от родния край на баба Жива, събраните човешки истории, намерили отражение в съдбите на дядо Петко, дядо Йордан, сестра Серафима и баба Неда, заложените ценности и поуки, разнообразието от теми и символи – това е магия, на която не можеш да устоиш!
И тъй като в книгата често ставаше дума как човек трябва да е благодарен и да цени това, което има, използвам финала на моето ревю, за да кажа едно голямо “Благодаря!” на авторката за усилията, които е вложила, и любовта, с която си личи, че е писала всеки ред в книгата. Благодарение на тях аз се върнах в детските ми години, когато уикендите бяха запазени с разходките до село, където ни посрещаше моята прабаба. Животът бе някак по-простичък, но все така пъстър и красив!
