5 книги от съвременни български автори, които трябва да прочетете

Въпреки че през последните години все по-често срещаме имена на съвременни български автори сред списъците с най-продавани книги у нас, все още има читатели, които трудно се престрашават да посегнат към новата ни литература. Споделям с вас моите 5 фаворита, които горещо ви препоръчвам.

“Нощ” – Камелия Кучер

Финес, красота, чиста емоция, талант – това са думите, които ми идват на ум, когато чуя името на Камелия Кучер. Харесах я като писател още с първата й книга, “Дом”, но с втората ме спечели напълно. “Нощ” е исторически роман, който по нищо не отстъпва на други примери от западната литература, в които се разказва за войната и нейния ефект. Историята на Виторио и Ева ще ви трогне и вероятно ще ви просълзи, но най-вече ще ви научи какво е прошка – най-силната проява на човешкото в нас.

1943г. в Рим едно момче използва подарения от баща му стар бинокъл, за да следи момичето с красивите лунички. Във време на война това е едно от малкото неща, които носят на Виторио повод за усмивка, стимул да мечтае. Ева работи в книжарницата на баща си, а когато се прибере у дома се отдава на цигулката. Тя знае за момчето с пъстрите очи, което я следи, но това не я притеснява, дори напротив – чувства се сигурна край него. Но един ден Ева и семейството й са отведени и Виторио не знае дали някога ще чуе мелодията, която се носи от прозореца на Ева.  1991г. Виторио живее в уединение, докато една вечер не среща непознато момиче с лунички, които му напомнят за миналото. Лучия е избягала от дома си и се нуждае от опора, от сила, която да я насочи какво да прави от тук нататък. Между двамата се заражда интересно приятелство, което става повод Виторио да разкаже за неговата любима Ева. 

“Утре” – Радостина А. Ангелова и Александър Станков

Радостина А. Ангелова е друга талантлива българска писателка, чиито книги много обичам заради майсторското й перо и необикновените истории, които разказва. Но тук я препоръчвам с книга, на която е съавтор. “Утре” е роман, създаден от майка и син, в който се говори за връзката между майка и син. В него четем както за вълненията на един ученик и първите му срещи с любовта, така и за емоциите на един родител, който вижда как детето му пораства. Гледните точки на двамата герои се редуват, а сред техните преживявания попадаме и на любопитни истории, свързани с други образи в романа. Както Радостина Ангелова, така и Александър Станков пишат красиво, деликатно и проникновено, а книгата е изпълнена с аромат на кафе и надежда за утре.

Албена е в края на четиридесетте. Успешно ръководи бизнеса си с кафенета въпреки рязката смяна на приоритетите в живота на съпруга й след преживения от него инфаркт. Синът й Тома е на шестнайсет – възраст, в която имаме отговор на най-сложните въпроси, но се блъскаме в дребните питания. Когато знаем какво е любовта, но мисълта за среща ни плаши. Обикновено успоредните прави в ежедневието на Албена и Тома неочаквано се преплитат, когато майката се включва в театралния кръжок на сина си. Докато учениците търсят пиеса за коледното тържество, Албена открива неочакван път към осем тийнейджърски истории.

“Хартиена лодка в открито море” – Мила Иванова

„Хартиена лодка в открито море“ включва 65 есеестични текста, които са вдъхновени от действителни случки и събития, белязали живота на тяхната авторка – Мила Иванова. Всяка история, която тя ни споделя, е парченце от пъзела, който ни показва коя е Мила всъщност – грижовната дъщеря, гордата майка, жената с разбито сърце, влюбената жена, амбициозната, силната, но също нежната и уязвимата. Всеки споделен спомен или размисъл носи скрито послание към читателите – да си позволим да чувстваме, да живеем и да обичаме.

„Хартиена лодка в открито море“ включва 65 текста, които разказват за надежди, страхове, носталгия, страст, красота, лудост, благодарност и любов. За онези неща, на които се вричаме и от които изтръпваме. 65 текста, в които ще се припознаят всички чувстващи хора, всички търсещи души. Някои от тези есета са писани специално за сборника, други вече са известни от блога на Мила, а трети тя е преработила изцяло при съставянето на книгата.

“Дневникът на един татко (звероукротител)” – Калоян Явашев

От поетичните мисли към прозаичното ежедневие, но какво да се прави – това е реалността. “Дневникът на един татко (звероукротител)” е най-забавната книга, която съм чела. Калоян Явашев е написал най-полезния и смислен наръчник за родители – бъдещи и настоящи. В него той споделя личния си опит като баща на три деца, които ежедневно викат, тропат, творят, чупят, събарят, в общи линии – обичайните неща. Разказва ни и как е стигнал до ролята си на родител (звероукротител), за пътешествията си по света и у нас и необичайната му професия като дресьор на папагали. А чувството му за хумор е безценно богатство, което трябва да се обяви за национално културно наследство.

Калоян Явашев сигурно ви е познат от забавните му публикации във Фейсбук и Мама Нинджа, вдъхновени от ролята му на родител и посветени на онези моменти, в които не е изключено да си зададеш въпроса „Как се озовах тук?“. Всъщност Калоян Явашев разказва в книгата си и за това – какъв е бил преди да стане легендарния Татко Калоян – баща на три невероятни деца, как е започнал да дресира папагали, за перипетиите, докато е пътувал в чужбина, как е срещнал тази златна жена Росито, с която после споделят ролята на родители-звероукротители. Оригинална, свежа, артистична, забавна – в историята на Калоян Явашев има по нещо за всеки настоящ и бъдещ родител.

“Софийски магьосници” – Мартин Колев

Завършвам краткия списък с щипка магия, защото напоследък се нуждаем още по-силно от нея. “Софийски магьосници” е поредица, която ще ви покаже България, и по-конкретно София, Странджа планина и Витоша, в светлина, в която никога не сте подозирали, че ще ги видите. Мартин Колев комбинира елементи от българския фолклор, стъпва на легенди и предания от нашенската култура, но пише на съвременен и достъпен език, като изгражда мост между една забравена глава от родната литература и модерното съвремие.

В първата книга се запознаваме с легендарния магьосник Свилен Димитров, който освен личните си драми, трябва да обучава на занаят младия Бриян. Момчето случайно разбира, че столицата е доста интересно място – с невидимите си магически улици и бродещите по тях софийски магьосници, които пазят града от зли здрачници. След поредица от случаи на изчезнали столични магьосници, Бриян и Свилен са не по-малко застрашени. Какво ли им готви съдбата?

Продължението на „Софийски магьосници“ отново ни среща с Бриян, който се учи да се оправя в магьосническия свят без подкрепата на Свилен зад гърба си и без своя амулет. Макар след битката на улица „Дъждовна“ лицето му да е разпознаваемо сред останалите магьосници, Бриян иска единствено да разбере повече за прадядо си, великият магьосник Налъмов. Но странни сънища и съмнителни случки въвличат Бриян и приятелите му в ново приключение, което този път ще ги изпрати в горите на Странджа, където бродят караконджули и чудовища. 

Третата книга ни връща обратно при Свилен, който заминава за Витоша в търсене на спокойствие и душевен мир. Но планът му пропада, след като се натъква на вещерско сборище, където го очакват призраци от миналото и се говори за заплаха, по-страховита от всичко познато. За да я предотврати, той трябва да се върне обратно в града, където опасността София да бъде превзета от силите на мрака, е станала още по-голяма.  Свилен няма друг избор освен да се изправи пред демоните и да се надява, че на сутринта слънцето ще изгрее отново.

В момента чета и книгата на Ивинела Самуилова “Бабо, разкажи ми спомен”. Със сигурност принадлежи към тази клаасация, а единствената причина да не я включа още сега, е тази, че искам да прочета и “Тъй рече баба Ега”, за да видя коя от двете ми харесва повече.