Какво прочетох през април 2020 г.

Честно казано, доста се притеснявах какво ще включа в рубриката този месец, тъй като напоследък чета доста хаотично, темпото ми е по-занижено и заради натрупване на стрес и умора и не мога да наваксам с всички книги, които искам да прочета. Но се заформи доста интересна селекция, така че споделям какво прочетох през април 2020 г.

“Любов и джелато” – Джена Еванс Уелч

Прочетох “Любов и джелато” от Джена Еванс Уелч в края на март, но не я бях отразила в предишния обзор, затова я включвам тук. Много приятна романтична история, която ще ви разходи из красивите улички на Флоренция и ще ви разкаже две истории – на майка и дъщеря. Романтична, отпускаща и интригуваща са трите думи, с които бих описала книгата. Има само един минус – откакто я прочетох, не мога да спра да ям сладолед…Иначе още за “Любов и джелато” може да прочетете в подробно ревю в блога.

“По книгата ще ме познаеш” – Али Бърг и Мишел Калъс

Това е другото заглавие, което не успях да включа в мартенския обзор. “По книгата ще ме познаеш” от Али Бърг и Мишел Калъс е сладка, позитивна, романтична история, която е идеална за разпускане след тежък ден или когато искате да прочетете нещо зареждащо. В нея се разказва за момиче-книгохолик, което е решило да търси голямата любов с помощта на любимите си книги. Франки вярва, че сродните души имат и сходен читайтелски вкус, но един чаровник ще разбива теорията й на пух й прах. С какво още ме спечели “По книгата ще ме познаеш”, може да прочетете в ревюто.

“Един аристократ в Москва” – Еймър Тауълс

Не знам дали се превърна в клише, или не, но е факт, че сега имаме възможност да обърнем внимание на книгите, които стоят натрупани от сума време и чакат ред за четене. При мен така се беше получило с “Един аристократ в Москва” – история, която днес вече се нарежда сред любимите ми романи. Граф Ростов ме очарова и определено е сред героите, които бих искала да срещна на живо. Книгата освен че е много стойностна, е с доста актуални послания въпреки времевата разлика, едно от които е да се адаптираме спрямо обстоятелствата и да ги подчиняваме на нашата воля, а не те нас на тяхната. Още за “Един аристократ в Москва” разказвам в блога.

“Червеният тефтер” – София Лундберг

„Червеният тефтер“ от София Лундберг е трогателна история за любовта, загубата и носталгията по миналото, за самотата, старостта и обичта на близките, на която се крепим в най-трудните ни моменти. Може би ми беше една идея по-меланхолична, но безспорно беше интересна и сърдечна, с което ме спечели като читател. Имаше и романтичен елемент, който доста ми напомняше на “Тетрадката” от Никълъс Спаркс, макар тук фокусът да беше повече върху личната история на една жена, а не само върху любовта на живота й. Повече за “Червеният тефтер” разказвам в подробно ревю в блога.

“Всичко започна в книжарничката на Хюго” – Шели Кинг

“Всичко започна в книжарничката на Хюго” е приятна, уютна, разтоварваща история за всички, които обичат аромата на стари книги и въздишат по пожълтелите страници на романи, които разказват истории – както на своите герои, така и на читателите им. Това бе и една от книжните ми покупки този месец, с която избрах да се включа в инициативата на АБК, подкрепяща българското книгоиздаване – “Купи 1 книга”. Като цяло обичам книги за книжарници, книжари, читатели, книгохолици и всякакъв сорт библиофили, затова нямах съмнение, че ще си паснем и с тази. В блога съм разказала в кратко ревю какво ми допадна в романа.

“Тюркоазени лъчи и ароматно вино” – Софи Клеър

Към края на април вече отчаяно имах нужда от нещо позитивно и романтично за четене – така лекувам напрежението. И като се има предвид, че дебнех “Тюркоазени лъчи и ароматно вино” още от март, когато първоначално бе планувана да излезе, в момента, в който видях, че е дебютирала на книжната сцена, си я поръчах. Прованс, любов, вино, вкусна храна, ухание на полски цветя, теми като изпитания в брака и сложни отношения в едно семейство – да, определено се харесахме с книгата. Повече за мнението ми за “Тюркоазени лъчи и ароматно вино” ще намерите в блога.

“The Switch” – Бет О’Лиъри

Вероятно името Бет О’Лиъри ви звучи познато – това е защото миналата година четохме един от най-добрите любовни романи, “Споделеният апартамент”, писан именно от нея. Зарадвах се, че авторката има нова книга и веднага се потопих в историята, която този път е за баба и внучка. Чувството за хумор на Бет О’Лиъри не липсваше и тук, любовните драми също и като цяло романът ми хареса, но някак не успя да надскочи предишния. Все пак бих го препоръчала – топъл, сърдечен, емоционален и с много любипитни образи, със сигурност си заслужава да му се хвърли едно око.

“Messy, Wonderful Us” – Catherine Isaac

След няколко романтични книги, на които не можех да дам оценка, по-висока от 3.5/5, “Messy, Wonderful Us” ме избави от отчаянието, че няма да намеря история, която наистина да си заслужи пълната петица. Като стил бих я оприличила на романите на Колийн Хувър и Мия Шеридан. Драматична, въздействаща, силно емоционална, много романтична, първоначално изглежда, че ни въвлича в сериозен любовен триъгълник – един от миналото, и един от настоящето, но в последствие това е опровергано. Много добре изградени образи, щипка мистерия и наистина добро писане правят “Messy, Wonderful Us” от Catherine Isaac роман, който не бива да изпускате.

Related posts

“Седем дни през юни” – Тия Уилямс

“Божествени съперници” – Ребека Рос

“Преди кафето да изстине” – Тошиказу Кавагучи