Вероятно мнозина от вас вече са били очаровани от изтънчения и харизматичен граф Александър Ростов, но аз имах възможност да го опозная едва сега. Да ценим свободата, да гледаме напред, да съхраним човещината, да бъдем верни на собствените ни принципи са само част от уроците, които “Един аристократ в Москва” преподава на читателя.
“Един аристократ в Москва”:
- Автор: Еймър Тауълс
- Жанр: Исторически роман
- Страници: 496 стр.
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1 основна
- Издателство: Изток-Запад
1922 г. Граф Александър Ростов е изправен пред болшевишки трибунал и осъден да не напуска хотел „Метропол“, в противен случай ще бъде разстрелян. Принуден да замени просторния си апартамент с тъмна таванска стаичка, графът трябва да избере – да открие нов смисъл в съществуването си или да се признае за победен и да напусне сцената на живота. Ерудиран и начетен, с отлични маниери и изтънчен вкус, графът е наясно: ако човек не стане господар на обстоятелствата, обречен е да бъде поробен от тях. Съдбата, както добре знаем, е капризна и непредвидима. Ростов ще открие приятелство, където най-малко очаква – в лицето на едно деветгодишно момиченце. Именно то ще му отвори вратите на непознат за него свят. Любовта също чака скрита в сенките, трябва само да се откаже от предразсъдъците. В ограниченията на своето съществуване графът прави немислимото – разширява вътрешните си хоризонти, превръщайки недостатъците на положението си в предимства. Така се оказва баща на красива дъщеря, без да е биологичният ѝ родител, любим – без да е женен, доверен приятел – без да има правилния произход и уважаван професионалист – без съответната подготовка. В крайна сметка граф Ростов вероятно ще се окаже най-щастливият човек в Съветския съюз. Въпреки ограниченията. Или може би точно заради тях.
Ако някой ми беше казал преди година, че това ще е един от любимите ми исторически романи, щях да го подмина, без да му обърна внимание. Когато за първи път отворих “Един аристократ в Москва”, не можех да се настроя на ритъма, който открих между страниците на книгата. Да забавиш стрелките на часовника, да запазваш търпение и хладнокръвие, да поглеждаш философски на всеки проблем, да търсиш не изход, а решение – това са част от много таланти на граф Александър Ростов, които аз не владеех и не разбирах. Разлиствах неговата история, но осъзнавах, че не бях готова, затова я оставих с обещанието, че ще се върна за нея.
Прочетох “Един аристократ в Москва” в средата на март, когато аз и хиляди хора по света трябваше да научим по трудния начин да забавим темпото, да се напвасваме спрямо ситуацията, да сме гъвкави и да не подхождаме с черногледство, а да откриваме нов смисъл и посока. Тогава си спомних за графа и се обърнах към него за съвет, а той ми правеше компания в продължение на няколко дни и признавам, че в края ми беше трудно да се разделя с него. Граф Александър Ростов ме спечели с философията си за живота – да се адаптираш към това, което съдбата ти е подхвърлила, да намираш смисъл да продължиш напред и когато враговете ти си мислят, че са те оставили без нищо, да им показваш колко богат си всъщност – защото си запазил достойнството и честната си дума.
Защото времената наистина се променят. Променят се безмилостно. Неизбежно. Изобретателно. И когато се променят, те изтъкват най-ярко не само старомодните почетни титли и ловджийски рогове, но и сребърните викалки, седефените театрални бинокли и всякакви грижливо изработени вещи, които са надживели полезността си.
Романът проследява десетилетия от живота на главния герой, който е осъден да не напуска хотел “Метропол” в Москва, защото в противен случай ще бъде разстрелян. Но умът и душата на една толкова благородна, интелигентна и принципна личност, каквато е граф Ростов, не могат да бъдат оковани. Тяхната свобода растеше с всяко приятелско събиране в ресторанта, с перфекционизма и отношението към детайла дори в най-обикновените на вид задачи и със заслуженото уважение, с обичта към едно самотно момиче, което години по-късно му се отблагодарява с най-ценния подарък. Не нищожните квадратни метри определяха границите на свободата на граф Ростов – той сам огъваше решетките, които болшевишкият трибунал си мислеше, че му е наложил.
Граф Ростов лесно печели симпатии – изискан, ерудиран, чистосърдечен, лоялен, верен на убежденията си, но отворен към непознатото, той ежедневно демонстрираше, че аристокрацията не е титла, която властимащите могат да отнемат, или да подарят на някого като разменна монета. Благородничеството е комбинация от съставки като възпитание, етикет, образование, приемственост, принципи и идеали, които имат толкова общо с политиката, колкото и с отношението към живота и към света. Затова и приятелите на Ростов бяха от различни социални прослойки. Не мога да не отбележа колко деликатно и с какъв финес Еймър Тауълс рисува политическата картина на Русия от 30-те, 40-те и 50-те години. И в този ред на мисли аристократизмът на граф Александър Ростов се оглеждаше и в изписаните редове на неговата история.
“Един аристократ в Москва” от Еймър Тауълс е от книгите, които като затвориш, изпитваш смесени чувства – благодарност, че си имал късмета да попаднеш на такъв роман, лека тъга покрай раздялата с героите и удовлетворение от една наистина богата, смислена и стойностна история!
