10 любими двойки от романтични книги

Чета доста любовни романи – първот ме печелят с цялостния сюжет и емоционалния ефект, който историята упражнява върху мен, и едва след това със самите герои. Обикновено симпатизирам на една от двете страни – дали на мъжа, или на жената, зависи от конкретната книга, но има и случаи, когато и двамата ми влизат под кожата. Харесвам двойки, които се допълват и преодоляват заедно предизвикателствата, пред които връзката им е изправена. Химията е важна, но от по-голямо значение е непрекъснатият процес на “взимане и даване” и дори често да спорят, да откриват своята истина, която им помага да се хармонизират. В този ред на мисли ето 10 двойки, които са ми станали любими:

Тейт и Майлс – “Жестока любов”

Знаете, че харесвам всички книги на Колийн Хувър, но към “Жестока любов” имам по-специално отношение и това до голяма степен се дължи на Тейт и Майлс. За разлика от другите книги на Колийн, тук не става дума за забранена любов – тук процесът е обърнат и всъщност героите намират себе си чрез любовта. Харесва ми, че следя трансформацията в техните отношения и нещо, което започва като реакция от физическо привличане се превръща в солидна основа за бъдеще, към което той се страхува да погледне, а тя дори не смее да се надява. Какво им дава смелост да прекрачат границата? Упоритостта на Тейт и неспособността на Майлс да не я обича.

Уотър и Джеси – “Забравена истина”

В моите топ 10 на любими двойки от романтични книги ще видите две, които са от романи на К. А. Тъкър. Какво да ви кажа – тя наистина умее да изгражда образи, които ти е трудно да не харесаш. В случая със “Забравена истина” Уотър ме спечели със силата на характера и с необикновената история за нейното оцеляване, а Джеси – с грижовността и отдадеността си. Безспорно обаче при тях най-въздействащо е посланието, а именно – че две сродни души винаги намират обратно пътя една към друга.

Шарлът и Рийд – “Обяснения в омраза”

Тук, всъщност, е много лесно да обясня с какво ме спечелиха Шарлът и Рийд от “Обяснения в омраза”. Двамата са много различни като характери – тя е романтична, емоционална, импулсивна, а той практичен, сериозен и сдържан. Когато обаче се съберат на едно място, могат с две думи се предизвикат един друг. Резултатът, освен че си лазят по нервите, е че един друг си влияят да бъдат по-добри. Шарлът се учи да е по-прецизна, а Рийд – да не погребва емоциите си. А за нас, читателите, остава да се смеем на безумните им караници.

Джасмин и Иван – “Огън на леда”

“Огън на леда” дава вид на история, която се основава на love-hate връзка, но реално е много повече. Посланието тук е да работиш и да се бориш за мечтите си, да не се отказваш, каквото и да ти говорят другите. А едва ли има по-голям твой фен от човека, който те обича. Той няма да е просто до теб в битките, а ще се бори редом – такава е историята на Джасмин и Иван, за които съдбата отдавна е решила, че са един за друг, но на тях им трябваше малко време, за да го разберат.

Ив и Килиън – “The Opposite of You”

“The Opposite of You” не е издавана на български, но е сред любимите ми любовни романи. Главните герои са шеф готвачи, но ако Килиън е начело на най-популярния ресторант в града, Ив управлява малка каравана със стрийт кухня и краде неговите клиенти с модерна, вкусна и семпло поднесена храна. Въпросът е, че тяхната конкуренция ги мотивираше да бъдат още по-добри в това, което правят, вдъхновяваха се взаимно и  се учеха – да готвят по-добре и да бъдат по-смели в любовта.

Каси и Оуен – “Things You Save in a Fire”

Ох, нямам търпение “Things You Save in a Fire” да излезе на български и се надявам лятото това да е книгата, която ще ви прави компания. Макар романът да е концентриран върху личната история на Каси и непрекъснатата й борба да се доказва пред нейните колеги-пожарникари, Оуен е човекът, който й напомня, че има моменти, когато може да свали бронята и да покаже уязвимата си страна, да сподели товара и да се опре на неговото рамо. Харесваше ми, че той не страдаше от комплекси да се доказва пред нея, а я обичаше именно заради желанието й да бъде независима, успяла и силна жена.

Тифи и Леон – “Споделеният апартамент”

“Споделеният апартамент” е сред отличниците при любовните романи, защото печели читателите с нестандартна и емоционална история, разказана с чувство за хумор и придружена от герои, които най-общо бих определила като големи сладури – Тифи и Леон.  През половината време двамата наистина не са се срещали, а общуват чрез бележки, които оставят из апартамента. Харесваше ми да следя прогреса в отношенията им – как се сближаваха, споделяха повече, свикваха с присъствието на другия, а когато се срещнаха, химията се пренесе от хартия по въздух. Ако не сте чели, горещо препоръчвам!

Рейчъл Чу и Ник – “Луди богаташи”

“Луди богаташи” е един от най-забавните романи, които съм чела, а Рейчъл и Ник са двойка, която лесно ти влиза под кожата. Това, което ми допадна най-много в тяхната история, бе как и двамата поставяха щастието на половинката си като основен приоритет, който не подлежи на дискусия. Ник бе готов да обърне гръб на роднините си, което заради консервативното си мислене и предразсъдъците си отказваше да приеме Рейчъл, а тя осъзнаваше колко е важно за него семейството му, затова се стараеше да намери някакъв общ език с тях. На какво ли не сме готови за хората, които обичаме…

Кала и Джона – “The Simple Wild”

Кала и Джона бяха героите, които ме вдъхновиха да направя този материал. “The Simple Wild” и “Wild at Heart” от К. А. Тъкър разказват историята на пилот на малък самолет в Аляска и суетна и красива модна блогърка, която е свикнала с удобствата на големия град. Въпреки всякаква логика двамата се влюбват, а ги харесах не само защото са симпатични и интересни персонажи, но и защото показват, че във всяка връзка трябва да има баланс. Компромисът и зачитането на нуждите на половинката бяха двете неща, които помогнаха на Кала и Джона да дадат шанс на любовта им и да останат заедно.

Ана и Даниел – “Фонтани на мълчанието”

“Фонтани на мълчанието” е исторически роман, но в него има и романтична нишка, която аз с удоволствие следях. Ана и Даниел се обичаха тихо и без думи, имаха свой език, който оставаше скрит за останалия свят. Ана ме спечели с нейната загадъчност, с чувството й за хумор и голямото сърце, което прелива от обич, а Даниел – с неговата проницателност, с безпогрешния му морален компас, с безграничното му търпение и желанието му да закриля. Тяхната любов е необикновена, красива и не признава ограниченията, които времето и пространството налагат.

Related posts

„Първата лъжа печели“ – три истини и една лъжа

5 идеи какво да четеш този уикенд IV

23 цитата, свързани с книгите и четенето