Когато четох “По книгата ще ме познаеш” от Али Бърг и Мишел Калъс, ми стана любопитно как главната героиня преценява по първото изречение на дадена книга дали си заслужава вниманието й. Не мога да кажа, че всички любими истории, които са в библиотеката ми, са ме грабнали още с първото изречение, но пък реших да си направя експеримент и да се разровя, за да видя как започват някои от най-продаваните и четени книги.
“Човек на име Уве” – Фредрик Бакман
Уве е на петдесет и девет. Кара сааб. Той е от онези, които сочат с пръст хората, които не харесват, сякаш са крадци, а пръстът му е като полицейско фенерче.
“Малки пожари навсякъде” – Селесте Инг
През онова лято всички в Шейкър Хайтс говореха за Изабел, най-малкото дете на семейство Ричардсън, което най-накрая беше откачила и беше запалила къщата.
“Разказът на прислужницата” – Маргарет Атууд
Спяхме във физкултурен салон. Върху лакиран дървен под с начертани кръгове и линии за игрите, които някога бяха играли тук. Баскетболните кошове още си стояха по местата, но без мрежичките.
“Където пеят раците” – Дилия Оуенс
Мочурището не е тресавище. Мочурището е светло място, където тревата расте във вода, а водата изтича в небето.
“Крадецът на книги” – Маркъс Зюсак
Най-напред цветовете. След това човешките същества. Така обикновено виждам нещата. Или поне така се опитвам.
“Люляковите момичета” – Марта Хол Кели
Ако знаех, че ми предстои да срещна мъжа, който щеше да разтроши сърцето ми като костен порцелан върху теракота, сигурно щях да се завия през глава и изобщо нямаше да ставам.
“Един аристократ в Москва” – Еймър Тауълс
В шест и половина на двайсет и първи юни 1922 година, когато изведоха град Александър Илич Ростов през кремълската порта към Червения площад, времето беше слънчево и прохладно.
“Вината в нашите звезди” – Джон Грийн
В късната зима на седемнайсетата ми година майка ми си науми, че страдам от депресия вероятно защото рядко излизах от вкъщи, прекарвах доста време в леглото, препрочитах все една и съща книга, хранех се нередовно и посвещавах голяма част от изобилното си свободно време на мисли за смъртта.
“Игрите на глада” – Сюзън Колинс
Когато се събуждам, другата страна на леглото е студена. Протягам ръка, за да потърся топлината на Прим, но напипвам само грубия платнен калъф на дюшека.
“Изхвърлени в Америка” – Джанин Къминс
Един от първите куршуми долита през отворения прозорец над тоалетната, където стои Лука, и по една случайност не го пронизва между очите. Отначало той изобщо не разбира какво става, почти не забелязва тихото свистене, с което куршумът прелита край него и се забива в облицованата с плочки стена отзад.
“Хиляда сияйни слънца” – Халед Хосейни
Мариам беше петгодишна, когато за пръв път чу думата харами. Това се случи в четвъртък. Сигурно беше този ден, защото си спомняше, че тогава тръпнеше в очакване, както само в четвъртък, когато Джалил идваше да я види.
“Тънкото изкуство да не ти пука” – Марк Менсън
Чарлз Буковски е бил алкохолик, женкар, неизлечим комарджия, грубиян, дребнав задник, пълен безделник и в най-лошите си дни – поет. Той най-вероятно е последният човек на земята, когото бихте потърсили за житейски съвет или пък очаквате да откриете в книга за самопомощ.
“Моята история” – Мишел Обама
Като малка имах много простички желания. Исках куче. Исках къща, в която да има стълби – два етажа за едно семейство. Незнайно защо, исках комби с четири врати вместо двувратия буик – най-голямата гордост и радост на баща ми.
“Друговремец” – Диана Габалдон
Поне на пръв поглед не приличаше на място, където човек да изчезне. Гостоприемницата на госпожа Беърд не се различаваше от хиляди подобни в шотландските възвишения през четиридесет и пета – тиха, спретната, с олющени тапети с цветни мотиви, лъснати подове и бойлер в банята, който работеше с монети.
“Тетрадката” – Никълъс Спаркс
Кой съм аз? И как, питам се, ще свърши тази история. Слънцето току-що изгря и аз седя до прозореца, замъглен от дъха на един отминал живот.
“Най-доброто в теб” – Колийн Хувър
Портиерът не ми се усмихна. Тази мисъл ме измъчва през цялото време, докато се качвам към етажа на Итън. Винсънт е любимият ми портиер, откакто Итън се нанесе в този блог. Винаги ми се усмихва и бъбри с мен.
“Малки жени” – Луиза Мей Олкът
Коледата няма да е никаква Коледа, ако не се раздават подаръци – промърмори Джо, излегната на килима.
“Десет малки негърчета” – Агата Кристи
Съдията Уоргрейв, наскоро излязъл в пенсия, се бе настанил удобно в ъгъла на първокласното купе за пушачи, подръпваше от пурата си и с интерес преглеждаше политическите новини в ‘Таймс”.
“Гордост и предразсъдъци” – Джейн Остин
Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга. Все едно какво чувствува такъв един човек, все едно какво си представя, когато пристига за пръв път в някой край: тази истина е тъй загнездена в съзнанието на новите му съседи, щото всяко семейство го възприема като законна собственост на една от дъщерите си.
“Хари Потър и Философският камък” – Дж. К. Роулинг
Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв“ номер четири, с гордост твърдяха, че — слава Богу! — са напълно нормални. Бяха от хората, от които най-малко ще очаквате да са замесени в нещо странно или загадъчно, защото просто не одобряваха такива глупости.
