“По книгата ще ме познаеш” – Али Бърг и Мишел Калъс

“По книгата ще ме познаеш” от Али Бърг и Мишел Калъс е от книгите, които лекуват мрачното настроение, гонят лошите мисли и ти припомнят защо толкова обичаш да четеш.

“По книгата ще ме познаеш”:

• Автор: Али Бърг и Мишел Калъс
• Жанр: Романтична
• Страници: 360
• Година на издаване: 2020 г.
• Гледни точки: 1 основна
• Издателство: Софтпрес

Франки Роуз е твърдо решена да открие мъжа на мечтите си с помощта на най-голямата си страст – литературата, и започва да оставя любимите си книги в метрото с бележка: „Имаш чуден вкус за книги. Искаш ли да се срещнем?“. Но както често се случва в романите, резултатът от смелия й експеримент е съвсем различен от очакваното. Франки среща своята сродна душа в книжарницата, където работи. Има само един голям проблем – двамата имат съвършено различен вкус за книги. Възможна ли е връзка между (по)читател на класическа литература с фен на модерните YA романи?

Усмихната, слънчева и позитивна – така бих описала “По книгата ще ме познаеш”. Една приятна и сладка история, която действа зареждащо и благодарение на множеството препратки към други популярни романи ти дава един куп идеи коя да е следващата ти книга за четене. Това обаче съвсем не е основният ми довод да препоръчам “По книгата ще ме познаеш” за едно от заглавията в Клуба на книгохолика.

Основната тема тук е любовта към литературата – нещо, което всички книгохолици споделяме. Онази мечтателност да срещнем герои като тези, в които сме се влюбили между редовете на интересен роман, комбинирана с въодушевлението от започването на нова история и сигурността и стабилността, които книгите винаги подаряват на читателите – всичко това виждаме в главната героиня Франки, затова не е никак трудно да припознаем част от себе си в нея. Но освен страстта й към наистина добрите книги при Франки наблюдаваме и едно често срещано явление – подхождането с книжни предразсъдъци на база погрешни впечатления. Развивайки образа на Франки, двете авторки показват колко по-ограничаваща е ролята на литературния сноб и колко по-свободен си, когато си позволиш да проучиш други книжни светове (като например тези в YA романите). Хареса ми как в разговорите й със Съни ясно се разграничаваше разликата между понятия като “читателски вкус” и “предразсъдък”. И също като в популярната фраза, че в спора се ражда истината, тук двамата достигнаха до извода, че всеки сам пише своята история и докато я изживява, редактира и се учи.

После те заслепява надеждата. Най-сетне си избрала книга и си адски доволна от себе си. Направила си си чаша чай, излегнала си се на дивана и радиаторът бумти. Книгата лежи кротко в скута ти и безбройните възможности те карат да изгаряш от трепетно очакване. Копнееш за наситените диалози и пленителните герои (ще обикнеш дори лошите в нея). Представяш си как те завладяват всички неочаквани обрати – дотолкова, че забравяш да изядеш онзи шоколад, който всъщност не трябваше да си купуваш. Изведнъж фейсбук ще остане в миналото, ще се зачудиш дали да не си продадеш телевизора и никога повече няма да се налага да мислиш дали да не отидеш на фитнес, защото емоционалното пътешествие, на което предстои да се отправиш, е единственото упражнение, от което някога ще се нуждаеш. Би могло да се случи всичко.

Много ми допадна как четенето на книга беше представено като ходене на първа среща, завършването на оригинална и завладяваща история като внезапен край на любовна връзка, а понякога самите герои се оприличаваха на такива от различни книги. Бяха коментирани всякакви романи– от фентъзи и класика до примери от YA литературата, която Съни защитаваше, защото много хора се отнасят с пренебрежение към нея.

Паралелно с темата за любовта към книгите, четем за тази, която търсим в реалния живот. Тук ставаше дума за доверието в една двойка, за риска да свалиш гарда и да се оставиш да те опознаят с всичките ти несъвършенства, да те приемат какъвто си, акцентираше се върху идеята, че не с празни думи, а с действия и жестовете можеш да засвидетелстваш дълбочината на чувствата. Коментираше се косвено въпроса за търсенето на перфектната половинка и как често това, което изискваме на хартия, не винаги е най-доброто за нас самите.

Стилово книгата също е много по мой вкус – забавна, интересна, динамична. Историята е разказана от гледна точка на Франки, но авторките бяха включили също публикациите й от блога, както и някои коментари. Безспорно обаче най-големият плюс (след темата за библиофилите) е списъкът с всички споменати заглавия, който откриваме в края на романа. Съветът ми е да го използвате за лично читателско предизвикателство – със сигурност ще обхванете широк спектър от жанрове и тематики.

Накратко,”По книгата ще ме познаеш” от Али Бърг и Мишел Калъс е история за всички книгохолици с романтични души. Роман за читатели, които не съдят книгата по корицата, нито хората по книжните им предпочитания. В крайна сметка всички сме обединени от любовта към литературата – другото е въпрос на вкус.