Ако има нещо, което е способно да ме изкуши повече от шоколад, то това е италианският сладолед. Това е първата причина да посегна към “Любов и джелато”. Втората – в Италия човек се влюбва! Разбирайте го както искате – няма грешен отговор, и книгата на Джена Еванс Уел е самото доказателство.
“Любов и джелато”:
- Автор: Джена Еванс Уелч
- Жанр: Романтика, YA
- Страници: 300
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 2
- Издателство: Ибис
Лина преживява един от най-тежките и трудни моменти, с които човек може да се сблъска – загубила е майка си и е останала сама. Но след дълги години мълчание и тайни, тя едва сега научава кой е баща й. Нещо повече – по молба на майка си, Лина трябва да прекара лятото във Флоренция и да го опознае. Италия пази много спомени за младежките години на Виолета – някои болезнени, други скъпи и незаменими. В непозната страна сред чужди хора Лина е на път да опознае истински майка си – с помощта на дневника, който е оставила. А някъде по пътя към истината ще успее и да се влюби.
Докато по новините дават поредната трагична статистика с жертвите на вируса в Италия и купища снимки, които ми пълнят очите със сълзи, аз избрах да чета за нея такава, каквато я помня! Първото ми ходене до Италия всъщност представляваше екскурзия до Рим – започвах деня с мисъл какво ще хапвам на обяд или вечеря (обожавам италианската кухня), а междувременно се старае да изям възможно по-голямо количество джелато. Посещавала съм Италия още веднъж, но все още бях подвластна на онази магия, с която ме съблазни първия път. Там се чувствах свободна, безгрижна, щастлива. Радвам се, че “Любов и джелато” попадна в ръцете ми точно в такъв труден момент, защото предпочитам да гледам на Италия като на онова специално място от спомените ми, отколкото на това от тъжните известия днес.
“Любов и джелато” всъщност ни подарява две истории – докато четем за вълненията и преживяванията на едно момиче във Флоренция, което за пръв път среща баща си, се опитваме да разплетем и загадка от миналото на майка й – впечатляваща и харизматична жена, която не е успяла да пребори коварна болест. Макар Лина да е скептична към престоя си в Италия, тя все пак разбира, че никой не е имунизиран срещу чара на италианците и всеки простосмъртен е готов да продаде душата си за несравнимия вкус на джелато. “Любов и джелато” е роман за изборите и грешките, за уроците, опита и мъдростта, които човек трупа с годините, за сложните взаимоотношения и за двете страни на любовта – окриляващата и разрушителната.
Стилът на Джена Еванс Уелч е приятен, а историята върви динамично и увлекателно, тъй като редува гледните точки на Лина и тази на майка й от периода, когато и тя е била млада и наивна. Освен интересна, книгата привлича с описанията си на Флоренция, разказва за познати и не толкова известни места и забележителности, включва факти от историята и изкуството, които са особено любопитни.
Разбира се, това, което най-силно ме вълнуваше, беше романтичната нишка. След всичко преживяно любовта е последното нещо, което идва на ум на Лина, но това й е хубавото на тръпката от влюбването – връхлитате неочаквано и само за миг изпъстря живота ти с цялата палитра от цветове. Историята на Лина и Рен беше много сладка, зареждаща и позитивна, защото е пропита с наивността, откровеността и очарованието на младежките години. И макар също да бе изправена пред предизвикателството да разчете правилно езика на любовта, мисля, че героите се справиха отлично.
Накратко, ако си мечтаете за малко бягство от сивата реалност и предпочитате да асоциирате Италия с изкуството, любовта и незабравимия вкус на джелато, тогава е време да се потопите в историята на “Любов и джелато”.
