Признавам си, че имам слабост към определен тип романи, които спадат в категория “съвременна художествена литература”. Обикновено харесвам такива, които разглеждат актуални и наболели теми в обществото, но в същото време показват, че животът невинаги е черно-бял. Сложни многопластови истории с герои, които обиквам. Книги, които възпитават у хората чувство на емпатия, на разбиране. В този ред на мисли ето 7 любими романа от жанра съвременна проза.
“Малки пожари навсякъде” – Селесте Инг
Може да се каже, че “Малки пожари навсякъде” от Селесте Инг беше книгата, която ми отвори очите и ме убеди по-често да посягам към такъв тип романи. Страшно се вълнувах, докато четях за назряващия конфликт в семейството на Елена Ричардсън и намирах образа на Мия за изключително любопитен и комплексен. Романът коментира теми с широк обхват – от въпроси, свързани с осиновяването, сурогантното майчинство и родителството като цяло, до идеята за толерантност и приемане на различните социални модели, към които съвременното общество се адаптира. Но това, което най-много харесах, беше как Селесте Инг разказваше историята и как даваше трибуна на различните гледни точки. Имам си един любим цитат от там:
Like after a prairie fire. I saw one, years ago, when we were in Nebraska. It seems like the end of the world. The earth is all scorched and black and everything green is gone. But after the burning the soil is richer, and new things can grow.”
“Малките големи неща” – Джоди Пико
Когато говорим за майстори на contemporary fiction, няма как да пропуснем Джоди Пико. Стилът й на писане прилича на този на Селестен Инг, но според мен Джоди Пико дълбае по-дълбоко в проблематиката на разглежданата тема, фокусирайки вниманието върху поведението и първопричините, а не толкова върху емоционалното състояние на героите. “Малки големи неща” разисква много интересен казус, свързан с дискриминацията и предразсъдъците, а това, което ме спечели, беше подходът и идеята за активния и пасивния расизъм. С нетърпение чакам новата й книга, която излиза на английски през септември.
Значи търсим нещо като еднорог – казва Хауърд, – свръхчувствителен, расово неутрален, хетеросексуален, бял човек. „
“10 минути и 38 секунди в този странен свят” – Елиф Шафак
Вече съм ви говорила за сложната ми връзка с Елиф Шафак, чиито книги или много харесвам, или дори не успявам да дочета. Е, “10 минути и 38 секунди в този странен свят” ми е абсолютен фаворит – авторката коментира проблеми от недалечното минало на много от ислямските страни, които обаче остават актуални и днес. Историята на главната героиня Лейла е посветена на ролята на жената в семейството и лишаването й от права, повдига въпроси като забременяване и контрацепция, фанатизъм и радикализиране на религията. Това, което най-много харесвам в последните романи на Елиф Шафак, е как използва думите и книгите като трибуна, за да осъди поведението и управлението на властимащите.
Предразсъдъците, предсказанията и внушенията лишаваха хората от зрение, държаха ги под контрол и подронваха самоуважението им, за да се страхуват от всеки и от всичко.“
“An American Marriage” – Таяри Джоунс
Искрено съжалявам, че “An American Marriage” от Таяри Джоунс не е издавана на български, защото това е една от най-любимите ми книги. Всъщност тук имаме два основни проблема – от една страна, на преден план присъства темата за расовата дискриминация и несправедливите присъди, които обществото налага, аргументирайки ги с предразсъдъците си вместо с реални доказателства. От друга страна, Таяри Джоунс ни поставя в позицията на рефер, който трябва да реши моралната дилема, възникнала в един романтичен триъгълник. Какво правим обаче, ако виновни няма?
Love makes a place in your life, it makes a place for itself in your bed. Invisibly, it makes a place in your body, rerouting all your blood vessels, throbbing right alongside your heart. When it’s gone, nothing is whole again.“
“Изхвърлени в Америка” – Джанин Къминс
“Изхвърлени в Америка” от Джанин Къминс е сред най-новите попълнения в личната ми класация – една от най-човешките, лични и докосващи истории, които съм чела, но в същото време повдигаща въпроси с глобално значение. За (не)приемането на имигрантите, за личните истории, които стоят зад избора да бягаш от родното място, роман за любовта и скръбта, за отмъщението и омразата, разказ за надеждата – “Изхвърлени в Америка” е всичко това и много повече.
It’s the bond of trauma, the bond of sharing an indescribable experience together. Whatever happens, no one else in their lives will ever fully comprehend the ordeal of this pilgrimage, the characters they’ve met, the fear that travels with them, the grief and fatigue that eat at them. Their collective determination to keep pressing north.”
“Ask Again, Yes” – Mary Beth Keane
Също е книга, която излезе тази година, но бързо набра популярност и има защо. Историята, която Мери Бет Кийн разказва, е посветена на сложните семейни взаимоотношения, на връзката между поколенията и емоционалния багаж, който те си предават, на лоялността, която дължиш на близките си, но и на себе си. Коментират се и въпроси, свързани с менталното здраве и способността на хората да си затварят очите, когато дадена тема им е неудобна и ги смущава. Не знам дали някое издателство е планирало издаването на “Ask Again, Yes”, но ако някога попаднете на тази книга, не я подминавайте.
They’d both learned that a memory is a fact that has been dyed and trimmed and rinsed so many times that it comes out looking almost unrecognizable to anyone else who was in that room or anyone who was standing on the grass beneath that telephone pole.”
“Престижен квартал” (“The Good Neighborhood”) – Терез Ан Фаулър
“Престижен квартал” от Терез Ан Фаулър трябваше да излезе през април с логото на издателство “Обсидиан”, но заради създалата се ситуация, публикуването й беше отложено. Аз обаче отсега ви подготвям, че ще ви говоря доста за историята на две семейства. “Престижен квартал” отразява напълно думите, че понякога малкото камъче обръща колата – добрите намерения на Валери да предаде урок на своя нов съсед за отношение към природата и да го научи, че парите не са върховна ценност, всъщност я поставят в невъзможна, кошмарна ситуация с шокиращ изход. И точно както са разклатени корените на един дъб, така се пропуква и иначе мирната и спокойна общност на уютния квартал, а читателят трябва сам да прецени кой и кога е можел да предотврати една трагедия.
