За съжаление този месец няма да има публикация с предстоящи заглавия, а причината – никое издателство не може да се ангажира с дати за излизане на нови книги предвид карантината, която е наложена заради коронавируса. Осъзнах, че последните години съм подхранвала книгохолизма ми именно за такива извънредни ситуации и сега запасяването с книги ми се отплаща. Затова реших да ви споделя за 5 книги, които отдавна чакат ред и които ще се опитам да прочета този месец.
“Един аристократ в Москва” – Еймър Тауълс
Това ми е трети опит с граф Александър Ростов и този път (не знам защо) имам усещането, че ще се получат нещата. “Един аристократ в Москва” е от книгите, които имам от повече от година, но някак все не й идваше времето и когато я започвах, се разсейвах и не успявах да вникна в историята, а виждах, че има потенциал. Годината е 1922, а главният герой е изправен пред болшевишки трибунал и осъден да не напуска хотел “Метропол”. Графът е изправен пред избор – да открие нов смисъл да живее или да признае, че е победен и да сложи финалната точка в собствената си история.
“Мозайка от убийства” – Антъни Хоровиц
След две прочетени книги от Антъни Хоровиц, оценени високо от мен, със сигурност подхождам с любопитство и високи очаквания към “Мозайка от убийства”. Отново криминален роман, но този път става дума за героиня, която е редактор и е поела редакцията на нов роман от популярен британски автор. Тя не очаква, че поредната задача в работата ще промени напълно живота й. Колкото повече Сюзан навлиза в текста, толкова повече се убеждава, че в страниците на ръкописа е скрита друга история за престъпления.
“Жажда” – Естер Херитсен
“Жажда” от Естер Херитсен е от най-новите ми попълнения в библиотеката. Признавам, че малко се страхувам от историята, която ще ме посрещне не защото няма да е достатъчно добра, ами точно обратното – защото усещам, че ще е от книгите, които дълго ще помня и преживявам. Елизабет е болна и прогнозите са фатални, но семейството й не знае. Случайна среща с дъщеря й Коко предоставя шанс за споделяне на страшната тайна. Коко се мести да живее при майка си и това вкарва двете жени в лабиринта на сложни взаимоотношения.
“Dear Edward” – Ann Napolitano
Романът на Ан Наполитано излезе в началото на годината от тогава съм му хвърлила око. Първото, което ме привлече, е фактът, че е базиран на действителни събития. Второто – необичайната и много интригуваща история на главния герой, който е единственият оцелял след самолетна катастрофа. Как човек продължава с живота си след толкова тежко преживяване, как се справя със скръбта от загубата на близките му, как да спре да се пита “Защо аз?”.
“Maybe You Should Talk To Someone” – Lori Gottlieb
Ох, заглеждам тази книга от толкова време – имам чувството, че и на сън мога да ви опиша как изглежда корицата й. Реших, че е крайно време да видя за какво става дума. “Maybe You Should Talk To Someone” е нехудожествена литература и абсолютен бестселър на запад. Авторката е психотерапевт, а пациентите й – чудати хора със свои проблеми, които явно не са толкова далечни от тези на Лори. Защото в момент, когато тя преживява криза, Лори Готлийб също търси помощ от терапевт и осъзнава, че въпросите, които отправя, не се отличават много от тези, които са й задавали на нея.
“Talking To Strangers” – Малкълм Гладуел
Още един представител на нехудожествената литература. Малкълм Гладуел е доказан автор, чиито книги се радват на голяма популярност и признание. Последната, “Talking To Strangers”, е препоръчана от няколко блогъри и влогъри, които следя, затова реших да си я купя. В нея се набляга на създаването на нови контакти, разчитането на човека срещу нас, анализирайки неговите думи, но също и езика на тялото. Подбрани са примери, свързани с исторически моменти и значими личности, които са оставили следа. И всичко това написано в характерния проникновен стил на Малкълм Гладуел.
Истината е, че съм набелязала още много заглавия, но избирам книгите си според настроението и не мога да гарантирам към коя ще посегна. Обещавам обаче да ви държа в течение!
