“Изхвърлени в Америка” от Джанин Къминс дава сериозна заявка да е една от най-запомнящите се книги за 2020 г. и това няма нищо общо с факта, че е водещият избор на литературния клуб на Опра. И ако някъде мненията за романа на Къминс са полюсни, то аз нямам никакво съмнение, че това ще е едно от най-любимите ми заглавия за годината и не само.
“Изхвърлени в Америка”:
- Автор: Джанин Къминс
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 500
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: множество
- Издателство: ICU
Лидия Перес живее със семейството си в Акапулко и е собственичка на уютна книжарница. Именно там тя среща очарователен и несъмнено ерудиран посетител, който избира да си купи две от любимите й книги, а по-късно става неин редовен клиент и дори приятел. Лидия не подозира, че от момента на тяхната първа среща животът й ще се промени напълно, защото зад приветливата усмивка и възпитанието на този господин се крие най-безскрупулният наркобос в града. Съпругът на Лидия, журналист, отдаден на професията и на каузата да служи на истината, е решен да разобличи престъпника с ясното съзнание, че слагайки името си под статията, той подписва смъртна присъда. Когато на Лидия не й е останало нищо друго освен малкия й син и спомена за едно отминало време, тя поема на север – към страната на неограничените възможности… към шанса за ново начало.
“Изхвърлени в Америка” е книга за силата на духа, за смелостта да се бориш, за физическото оцеляване, но и за необходимостта да съхраниш човешкото в себе си. История за любовта и скръбта, за отмъщението и омразата, разказ за надеждата, че някъде там във времето и пространството отново ще намериш спокойствието и сигурността, които са ти били отнети. Роман за избора между правилно и грешно, за моралната дилема между чувството за справедливост и отговорността пред семейството. Но преди всичко “Изхвърлени в Америка” е разказ за една майка, която е готова на всичко, за да спаси детето си.
Не преувеличавам, като казвам, че книгата е изключителна и като писане и сюжет, и като въздействие върху читателя. Дълбоко личната и разтърсваща история на главната героиня Лидия всъщност разгръща проблеми, заложени не само в Латинска Америка – като започнем от корупция, престъпност и злоупотреба с властта и стигнем до неприемане на имигрантите, отказа на света да им подаде ръка и да отговори на чисто човешката им нужда да намерят по-добър живот.
Брутално откровена, безкомпромисна към истината, дръзка и провокативна, книгата успя да изпълни задачата си, а именно – да предизвика силен отзвук и да накара хората да коментират въпросите, които авторката задава. Посланията са ясни и силни – всеки човек, независимо от произхода или адреса си по лична карта, има своята история, носи багаж от миналото, който тежи и го тегли назад. Изисква се воля, упоритост и свръхусилие да пребори страховете си – от добре познатото, но и от неизвестното пред него, за да продължи битката и да достигне до своя къс Обетована земя.
Както знаете, аз съм по-емоционален читател, съответно това, което най-много ми въздейства, е колко добре авторката е описала връзката между майка и син, как е акцентирала върху жертвоготовността и отдадеността на един родител, но също и колко прозорливи и възприемчиви са децата, колко сила има в техните крехки тела, как някои от тях са принудени да пораснат преждевременно и да се сблъскат с грозни и жестоки лица на реалността. Скръбта присъстваше като тиха гостенка в романа – тъй като Лидия не разполагаше с лукса да скърби за семейството си, Джанин Къминс се е погрижила читателите да го направят вместо нея и да изживеят мъката й в моментите, когато тя им позволяваше да я видят уязвима.
Хареса ми също, че сюжетът е динамичен, а всяка страница чертае дългия път, по който главната героиня е поела. Интересни бяха и второстепенните персонажи, които Лидия и синът й срещат. Талантът на авторката да изгражда живи, плътни и комплексни образи определено бе сред нещата, които ме спечелиха в книгата.
Сигурна съм, че всеки читател ще открие по нещо ново в “Изхвърлени в Америка”, най-малкото защото историята е така изградена, че да я пречупим през собствения ни морален компас. Това, за което ви призовавам, е да не подминавате книгата – не я захвърляйте, а я приютете в душите си – има толкова любов и надежда в нея!
