Когато преди година и половина прочетох “The Simple Wild” от К. А. Тъкър, беше любов от пръв поглед – в историята, в героите и в мястото. Може би затова бях толкова развълнувана да се върна обратно към света на Джона и Кала, които макар да получиха щастливия финал на своята приказка, имаха още доста върху какво да работят относно връзката им. И така “Wild at Heart” ни изпраща отново на вълнуващо пътуване до красивата, но и толкова опасна Аляска, само че този път билетът ни е еднопосочен, защото това ще е домът за Кала и Джона.
“Wild at Heart”:
- Автор: К.А. Тъкър
- Жанр: Романтика
- Страници: 400
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 1
За Кала и Джона е ясно, че повече не могат да живеят разделени – твърде много се обичат, за да позволят разстоянието помежду им да попречи да тяхната любов. Освен това Кала не може да отрече, че Аляска открадна парченце от нейното сърце, затова е готова да се върне обратно, особено ако това означава, че ще заспива и ще се буди до чаровния пилот. Двамата се опитват да устроят живота си на ново място, като в същото време продължават да развиват бизнеса на Джона. Кала е изправена пред нови предизвикателства и има дни, когато самотата я поглъща. Макар любовта им да е все така силна, дистанцията между нея и Джона нараства с всеки изминал ден и двамата трябва да намерят отново пътя един към друг.
“Wild аt Heart” е толкова любовен роман, колкото и роман да търсиш мястото си сред останалите, да намериш това, което те мотивира да станеш сутрин от леглото, да откриеш какво те прави щастлив и да превъзмогнеш собствените си страхове, че ще се провалиш. История за връзката отвъд силата на любовта, защото макар тя да е ключовата съставка в рецептата за здрави и хармонични отношения между двама души, има още един куп детайли, които двойката трябва да съобрази, за да се радва на сладък съвместен живот. Това е роман за компромисите, за срещите по средата, за щастието на половинката ти като гориво за твоето собствено, но и за необходимостта да обръщаш внимание на твоите чувства, без да игнорираш тревожните сигнали.
Любовта на Кала и Джона беше изправена пред сериозни предизвикателства и когато виждах пукнатините във връзката им, болеше, защото си личеше колко много се обичат, но и колко сложни могат да бъдат човешките взаимоотношения. Кала наистина не се вписва в студения и суров пейзаж на Аляска и това всъщност ме радва, защото тя внася цвят и живец на това толкова изолирано място. В “Wild at Heart” я виждаме по-зряла, по-уверена и силна от преди и още по-влюбена в Джона, който тотално ме спечели в първата книга, но тук имаше моменти, когато ми се струваше, че изисква твърде много от половинката си. Компания отново им правеха интересни образи със силно присъствие и твърд характер.
Това, което най-много ми хареса в историята, е фактът, че К.А. Тъкър не “захаросва” любовта на Джона и Кала, а я представя в реална светлина – с хубавите моменти, но и с караниците за дребни битовизми, със скандалите, в които се раждаше истината, с разговорите, в които се откриваше решението на проблемите им. Мисля, че в много от съвременните романтични книги това липсва, тъй като често създават илюзия, че веднъж щом откриеш любовта, животът става перфектен. В същото време нито за миг авторката не допуска да се съмняваме в чувствата на двамата герои и многократно ни намекваше, че любовта невинаги е лесна, но именно в трудните моменти личи на какво е способна в действителност.
Аляска отново играеше ключова роля в сюжета, като К.А. Тъкър се е постарала да ни покаже живота на местните отвъд омагьосващите пейзажи, които виждаме по картички и списания. Аляска пленява с красотата си, но нейната дива страна не подлежи на култивиране и не търпи компромиси – или се приспособяваш към нея, или земята те отхвърля. Но признавам, че колкото повече четях за нея, толкова повече си мечтаех един ден да имам възможността да я посетя и да видя поне част от местата, за които Джона и Кала говорят.
Не знам дали “Wild at Heart” ще види бял свят на български, но със сигурност е книга, която ще се подреди до любимите ми романи. И ако някога имам щастието да видя северното сияние, ще си спомням за нея с усмивка.
