В месеца на жената реших да ви разкажа за една книга, която отлично улавя предизвикателствата и предимствата да бъдеш жена -да си тайнствена, красива, нежна като цвете, но също силна, упорита, непоклатима – като корените на вековен дъб. Представям ви “Изгубените цветя на Алис Харт” от Холи Рингланд.
“Изгубените цветя на Алис Харт”:
- Автор: Холи Рингланд
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 432
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Издателство: Колибри
Алис Харт е на 9, когато една трагедия безвъзвратно променя живота й. Тя оставя зад гърба си дома, който познава, и заминава да живее при баба си, която не е срещала. Джун притежава ферма за австралийски цветя, в която подслон намират жени, които се чувстват изгубени и обезверени. В духа на викторианската традиция всяко цвете има собствено значение и Алис постепенно започва да си служи с езика на цветята, за да изкаже нещата, за които й е трудно да говори. Но с времето изплуват дълбоко пазени семейни тайни, а едно предателство слага край на приятелство, прераснало в любов. Алис разбира, че за да напише своята история, трябва да потърси отговорите отвъд познатото.
“Изгубените цветя на Алис Харт” от Холи Рингланд е роман за сложните семейни отношения, за куража, който се изисква, за да пребориш стереотипите, за ударите (физически и емоционални), след които си оцелял, за смелостта да потърсиш себе си отвъд границите на познатото, за хармонията, към която цял живот се стремим.
Всъщност в книгата се преплитат историите на няколко жени, всяка от които има своята лична драма, оставила траен отпечатък, но фокусът е върху порастването на Алис и върху тежките уроци, които съдбата й преподава. След травмиращо детство и ранната загуба на майка й момичето попада в среда, в която получава сигурност, спокойствие и нов дом, но с времето обичта и загрижеността на баба й оформят решетките на златна клетка, която контролира и ограничава Алис, пречат й да обича и да бъде обичана. За доверието и предателството, за тайните, които рушат семейства, за необходимостта да познаваш истината, за да започнеш начисто, “Изгубените цветя на Алис Харт” разказва именно за този трънлив и дълъг път, който героинята трябва да извърви.
Беше ми любопитно да науча малко повече за езика на цветята, за посланията, които носят, за символиката зад техните имена и цветове. На вид крехки и уязвими като обитателките на фермата на Джун, оказва се, че голяма част от тях успява да устои на поривите на бурите, да разцъфне дори след пожар и да съхрани красотата си. Харесва ми метафората, която авторката е скрила тук, както и начинът, по който вмъкнатите бележки в началото на всяка глава обогатяват цялостния сюжет. Интересно беше да се види как Холи Рингланд успява да преведе личната история на Алис и на жените от фермата на Джун на езика на цветята и чрез символиката на дадено растение, да ни подскаже посоката, към която сюжетът поема.
Като плюс отбелязвам и факта, че един от героите, който имаше ключова роля в живота на Алис, беше българин. Оги разказваше за традициите в нашата страна – как казваме „Наздраве!“, пием ракия, ядем шопска салата, празнуваме имен ден, правим сладко от рози. А замечтаният поглед на Алис, когато чуваше плановете им за съвместен живот именно в България, оставяше топло и приятно чувство.
Признавам, че в началото романът ми тръгна малко по-мудно. Освен това имаше моменти, когато всички тайни, с които бе забулено миналото на жените от семейство Харт, ми идваха в повече. Но темпото постепенно се засили, а Алис се превърна в героиня, на която искрено симпатизирах и за която се надявах, че ще открие своя път към щастието. Забелязах също, че “Изгубените цветя на Алис Харт” донякъде ми напомняше на историята на Лили Оуенс от “Тайнственият живот на пчелите”. Загадъчност, драма, дълбока символика и психологизъм на образите са чертите, които двата романа споделят.
За финал ще кажа, че “Изгубените цветя на Алис Харт” е дебютен роман за Холи Рингланд. Заради нежността и красотата на изказа, заради проникновената история и многопластовите персонажи, с които авторката ме срещна, определено ще следя следващите й изяви на литературната сцена.
