“55” от Джеймс Деларги е изборът ми за трилър този месец – един наистина интригуващ дебют, който дава сериозни заявки за бъдещи изненади, които да очакваме от автора.
“55”:
- Автор: Джеймс Деларги
- Жанр: Трилър
- Страници: 360
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Софтпрес
Уилбрук е затънтено градче в Западна Австралия, което се намира до безкрайната неизследвана пустош. Животът там тече монотонно и сякаш нищо забележително не се случва. Докато един ден в полицията не пристига изплашен мъж на име Гейбриъл, който твърди, че е бил отвлечен от сериен убиец. След като е бил упоен, е държан в плен в планината, но някак е успял да се измъкне от смъртоносния капан. Похитителят, който се представил като Хийт, казал на Гейбриъл, че ще бъде номер 55. Неговата петдесет и пета жертва. Малко по-късно друг ранен мъж влиза в същия полицейски участък. Представя се като Хийт и казва, че е бил похитен от човек на име Гейбриъл. Гейбриъл го известил, че ще бъде жертва номер 55. След неуспешния опит да отнеме живота на своята жертва серийният убиец очевидно се опитва да си присвои историята й. Кой обаче е убиецът и кой – жертвата? Задачата да разреши заплетения случай е поверена на сержант Чандлър Дженкинс. Ще успее ли Чандлър да изпревари времето и да залови престъпника преди да е посегнал към следващата си жертва, или ще се превърне в една от неговите мишени, излагайки на опасност всички, които обича?
Напрегната, заплетена и непредсказуема, историята в “55” грабва вниманието още с първата страница и държи читателя в плен на сюжета, изпълнен с неочаквани обрати и въпроси, чиито отговори научаваме едва в последните страници на книгата. Динамичен роман, зареден с адреналин и онова специфично усещане, което жертвата изпитва, когато знае, че хищникът я дебне и наблюдава. Долавяше се тръпката от гонитбата, от надбягването с времето, от устрема да заловиш престъпника преди сам да паднеш в неговия капан.
За мен най-големият плюс на “55” категорично е, че няма как да познаеш кой е убиецът и чия от двете еднакви представени версии е вярната. Всеки път, когато оформях някаква позиция, авторът вмъкваше хипотези на някой от полицаите, работещи за сержант Чандлър Дженкинс, или пък на самия него, и те ме връщаха в изходна позиция, като ме разсейваха и не ми позволяваха да се фокусирам върху реалните факти, нито да открия мотивите на престъпника. Тук допринасяше и вплитането на друг разказ в основната история, който внасяше по-личен елемент, а в края, когато маските падат, даваше яснота.
На фона на напрегнатия сюжет се говореше за библейските ценности, за човешкото в хората, за приятелството и предаделството, за вярата и надеждата. Идеите и мотивите бяха много добре вплетени, така че да не се натрапват, да не звучат поучително, нито като урок по вероизповедание, но и да не бъдат подминати и незабелязани. Оставаха в сянка, която обаче беше достатъчно силна, за да повлияе на развитието на историята. Чандлър Дженкинс пък беше герой, който впечатляваше с начина, по който тълкуваше и анализираше Библията, с логиката и находчивостта, с които се опитваше да подреди парченцата от пъзела. Спокоен, сдържан и разумен, Чандлър беше отдаден на работата си и на каузата да помагаш, обичаше семейството си и винаги мислеше за тях, харесваше чара и предсказуемостта на малкото градче и оценяваше това, което има.
Безспорно най-ударен се оказа финалът, който също предоставя възможност за различни хипотези. Джеймс Деларги е събрал напрежението, което се е трупало страница след страница и е ескалирало в неочаквано разкритие, довело до една човешка грешка, станала повод за финалната присъда в романа.
Накратко, “55” от Джеймс Деларги е от онези книги, при които разпалено търсиш отговора, а той се оказва точно пред теб. Загадка, която провокира, разяжда и тормози, увлича, поглъща и шокира. Това, ако не е хубав трилър…
