Реших да започна новата година с книга, за която все не ми стигаше времето последните седмици, а ме гледаше от рафта вкъщи и дразнеше любопитството ми. Не знам дали “Пътят на Силка” ще бъде издавана на български, нито дали ви е харесал предишният роман на Хедър Морис, но знам със сигурност, че исках да кажа няколко думи за тази книга.
“Пътят на Силка”:
- Автор: Хедър Морис
- Жанр: Исторически
- Страници: 352
- Издателство: Рива
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 1 основна
Силка е едва на 18 години, когато е освободена от Аушвиц, но за разлика от Лале и Гита, за нея кошмарът продължава. Обвинена в колаборация с нацистите, Силка е осъдена на 15 години затвор в работнически лагер в Сибир, където трябва да изкупи греховете си. Но нима има наистина за какво да се разкайва? Но красотата, доброто сърце и острият ум успяват да помогнат на момичето и тя става помощничка в медицинското звено на лагера и е обучавана за сестра. Всеки ден Силка спасява човешки животи, дали обаче това ще даде най-после покой на душата й и ще спаси самата нея от разяждащото чувство за вина, което изпитва?
“Татуировчикът от Аушвиц” от Хедър Морис се превърна в литературен феномен сред четящите в социалните мрежи – едно от най-коментираните заглавия за последните няколко месеца, както и книга, която предизвикваше полюсни мнения. Някои я възвеличаваха, други смятаха, че е абсолютен провал заради прекалено семплия стил на писане, но със сигурност всеки имаше какво да каже по темата. Лично на мен историята на Лале ми хареса – понякога най-сложните неща всъщност могат да се обяснят с прости думи, а и за мен бе по-важно какво разказва Хедър Морис. Затова ми беше особено любопитно да прочета следващия й роман, при това свързан с героиня, която вече познаваме – Силка.
“Пътят на Силка” е историята на една забележителна жена, която оцелява единствено благодарение на борбения дух и упорството й. Жена, която въпреки ужасите, на които е била свидетел, жертва, косвен съучастник, не е изгубила моралния си компас, нито доброто в себе си. Сякаш на инат на всичко, което й се случва, тя успява да се съхрани и да открие призванието си – да помога на другите. Идеята за изкупление я отвежда по пътя на изцелението на нейната душа, дава й нов смисъл, стимул да не спира да се бори. Подобно на Лале, Силка също вярва, че всеки спасен човешки живот е мисия, на която си струва да се отдадеш, както и най-добрият начин да надтриеш носа на онези, които си играят на велики и търгуват с хорските съдби. В основата на романа е заложена морална дилема – дали Силка заслужава наказание за делата си, или е жертва на обстоятелствата?
“Пътят на Силка” е по-различна от “Татуистът от Аушвиц” и това си има своите плюсове. Да, стилът до голяма степен е запазен – преобладаваха диалози и по-семпли фрази. От друга страна, романът звучи по-зряло и съвсем не е толкова романтичен и емоционален, колкото беше първият. Тук авторката ни прави част от една малка общност от силни жени, които се учат да вървят напред, след като миналото им ги е ограбило от дом, любов, семейство, от достойнство и от елемантарни човешки права. Тук се наблягаше на идеята за сестринството, за приятелството, но се говореше още за страховете, за съмненията и за истината като монета, която има две страни. За разлика от “Татуистът от Аушвиц” фокусът в тази книга е повече върху доброто, което някак оцелява и на ужасяващи места като лагерите в Сибир. Хедър Морис разказва за медицинските сестри, които са спасявали животи, за линейките, които са бързали към срутените мини, за лекарите, за които Хипократовата клетва наистина е означавала нещо, но не са пренебрегнати и онези, които са саботирали тяхната кауза.
За романтичен елемент не може да се говори – идеята на Хедър Морис е много по-голяма. В бележките в края на романа сама изтъква, че държи да разкаже за онези личности, чиито имена историята е пропуснала да запомни, но са не по-малко значими и заслужават уважение и признание. Да, сърцето на Силка не е забравило какво е да обичаш и да бъдеш обичан, но преди да се пребори за собственото си щастие, тя има по-важни битки, които трябва да спечели – най-вече тази със себе си и съвестта си.
“Пътят на Силка” е исторически роман, който със сигурност бих препоръчала. Емоционална и проникновена приказка за куража, смелостта и свободата на човешкия дух, история за доброто, което намира начин да пребъде дори в най-суровите условия.
