Неусетно се превърнах в пристрастен (може да поставите ударението, където решите, и двата варианта са правилни) фен на Антъни Хоровиц. Като цяло съм читател, който рядко се увлича по крими романи. Макар да обичам да разнообразявам предпочитаните книги и жанрове с някой друг трилър, някак темпото и сюжетните линии в криминалните истории не успяват да ми паснат на вкуса. Антъни Хоровиц обаче е абсолютното изключение и с всяка негова книга за частния детектив Даниъл Хоторн усещам онази зависимост, онова трепетно вълнение, което книгохолиците познават, когато чакат нещо ново от любим автор.
“Присъдата е смърт”:
- Автор: Антъни Хоровиц
- Жанр: Крими
- Страници: 352
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 1
- Издателство: Еднорог
Въпреки че вече знае колко трудно се работи със самоуверения и доста ексцентричен детектив Даниъл Хоторн, Антъни Хоровиц не може да устои на предложението му да проследи разследването на нов случай на убийство и да го опише в книга. Този път жертвата е уважаван адвокат, известен със своята принципност и с немалко спечелени съдебни дела. На пръв поглед изглежда, че убиецът е ясен – огорчена жена, поетеса и писателка, която е изгубила доста пари при развода със своя съпруг именно заради отличните качества на неговия защитник. Нещо повече, има свидетели как тя го е заплашила, че ще го удари с бутилка вино, което по случайност е и оръжието на убийството. Дали наистина коренът на убийството се крие в жаждата за мъст, или в омраза, трупана с години? Даниъл Хоторн знае отговора, а Антъни Хоровиц е до него, за да ни разкаже от първо лице.
“Присъдата е смърт” потвърди съмненията ми, които възникнаха след като прочетох “Убийството е всичко”. Първо, не става въпрос за моментно увлечение и наистина не преувеличавам, като казвам, че историите за Хоровиц и Хоторн са пристрастяващо интересни. Второ, Антъни Хоровиц е не само добър драматург и сценарист, той е изключителен писател – заради умението му да пресъздава атмосферата, присъща за един криминален роман, заради таланта да създава и описва образи, които ти влизат под кожата, заради майсторството, което личи при изграждането на сюжета, поддържането на онази загадъчност, присъща за този жанр, отлагането на кулминацията и развръзката до самия край.
Ясно е, че Даниъл Хоторн за пореден път се доказва като съвременния Шерлок Холмс, но за разлика от героя на Артър Конан Дойл, този тук не държи читателското внимание да е насочено към него и удивителния му талант да разплита всяка мистерия, а дори напротив – присъства някак ненатрапчиво, като герой в сянка, който наблюдава и събира информация, но я запазва за себе си, без да издава нищо. Колкото повече Хоровиц иска да опознае своя загадъчен партньор, толкова по-сложен става пъзелът, който крие миналото на детектива, а правопропорционално расте и любопитството на читателя да научи кои са тайните и демоните, от които Хоторн бяга.
В “Присъдата е смърт” предимството е, че имаме два случая, които Хоровиц и Хоторн разследват – единият се е случил преди години и всички мислят, че е забравена история, а другият е станал сега и се превръща в повод за нова среща между нашите двама герои. Алчност, завист, ревност, отмъщение – достатъчно сериозни мотиви за убийство, но как да разберем кой е убиецът, след като всеки от заподозрените отговаря на профила. Колкото повече напредва разследването, толкова повече се заплита мистерията и вместо въпросителните да намаляват, те растат. Ключът към манипулирането на читателя се крие във факта, че Хоровиц умее да представя героите достатъчно балансирано, като изтъква убедителни причини, които да ги оневинят, но и вплита нотки на съмнение, които те спират да ги зачертаеш от списъка със заподозрени.
Паралелно с разследването за мистериозната смърт на уважаван адвокат, който преди години е бил замесен в трагичен инцидент, Хоровиц се опитва да проведе свое разследване, което да му даде отговори на въпроси като кой наистина е Даниъл Хоторн, защо никога не говори за миналото или за семейството си, защо поддържа имиджа на самотен, сприхав и озлобен човек, а в същото време съседите му го представят като добронамерен и сдържан. За разлика от случая, по който работи Хоторн, този на Хоровиц все още остава нерешен.
Да обобщим, “Присъдата е смърт” е още една изключителна книга от Антъни Хоровиц, в която той доказва, че комбинацията от ексцентричен детектив, загадъчно убийство и майсторско писане са трите точки, на които се опира успешният криминален роман.
