Още с появата си автобиографията на Деми Мур “Всичко, което съм” предизвика медиен отзвук и вълна от коментари, които до голяма степен търсиха интригата, вместо да се съсредоточат върху това, което актрисата наистина е споделила в книгата си, а именно – коя е истинската Деми Мур.
“Всичко, което съм”:
- Автор: Деми Мур
- Жанр: Автобиография
- Страници: 248
- Година на издаване: 2019
- Издателство: Ера
Харесвам Деми Мур – казвам го откровено и без да изпадам в луд фенски ентусиазъм, с който бих говорила за Мерил Стрийп например. Намирам Деми Мур за отличителна, запомняща се и различна, за жена, която не признава табута – явно не само в киното, а и в живота също (само да вмъкна, че винаги съм била по-голям фен на “Неприлично предложение” отколкото на “Дух”). Дълго време тя бе противоречив образ – медиите я представяха като провокативна, понякога щура, неведнъж странна, в любовта обсебваща. Във “Всичко, което съм” Деми Мур сваля маската, която дълги години е приела да носи, и показва своята най-уязвима страна, но не защото мисли, че дължи някому обяснение, а защото най-после е постигнала хармония със себе си и е време да отвори нова страница в живота си (буквално и преносно).
“Всичко, което съм” се чете изключително лесно – от една страна, самата Деми Мур е премахнала всякакви бариери между нея и читателя и говори откровено за най-болезнените моменти, но и за тези, които са я формирали като личността, която е днес. От друга страна, историята й е много динамична, тъй като актрисата разказва стегнато и се е фокусирала върху ключови етапи от кариерата и личния си живот. Избягвайки излишни сърцераздирателни монолози, тя не търси съчувствие, нито съжаление, но изтъква факти, които безспорно дават яснота на въпроса коя наистина е Деми Мур.
Всяка история си има начало и тази на Деми започва от детските й години, които прекарва в една токсична семейна среда, оставила дълбок белег в спомените и в сърцето й, несъзнателно вкоренила комплекс за малоценност и един отчаян стремеж да се доказваш и да се адаптираш спрямо хората около теб с идеята, че така ще спечелиш тяхната безусловна обич. Нестабилният брак на родителите й, проявите на инфантилност и егоизъм от страна на майка й и баща й, посегателствата над тялото и духа на актрисата в ранните й години я оформят като една самотна, затворена и много недоверчива личност, която обаче влиза в противовес със силния и борбен характер на Деми Мур. Благодарение на нейното упорство и адски много труд тя не само че се превръща в най-високоплатената акриса в Холивуд, но отбелязва и най-голямото си постижение – създава семейство и става майка напук на предразсъдъците и стереотипите.
За първите й стъпки като модел и актриса, за предизвикателствата в брака й с Брус Уилис и съхраненото приятелство помежду им, за борбата с килограмите и колко е важно да обичаш тялото си, за любовта й с Аштън Къчър – страстна, изпепеляваща, ограбваща, за смелостта да се оттласнеш от дъното и да започнеш отначало – това се крие между страниците на “Всичко, което съм”. Всъщност не любопитните подробности около живота на Деми Мур правят книгата интересна, а по-скоро онова разголване на душата, което е едновременно болезнено, но и пречистващо. Необходимо. Подобно на всяка житейска история, тази тук също има върхове и спадове, но по-важното е, че в генерален аспект има градация, така че в края виждаме една разумна, уверена жена, която е приела грешките си и се е поучила от тях и която е осъзнала, че преди да се оставиш в ръцете на любовта, трябва първо да обичаш и уважаваш себе си.
За финал ще споделя, че започнах “Всичко, което съм”, без да имам някакви особени очаквания. Бях водена от откровено любопиство и исках да видя какво толкова скандално има в нея – в книгата и в самата Деми Мур. Вместо сензацията обаче открих една увлекателна и интересна автобиография, една житейска история, която ни учи, че никога не е късно да загърбиш миналото и да отвориш нова глава. Дължиш си го!
