Мисля, че 2019-та се очертава като най-пъстрата ми книжна година. Преглеждам всички книги, които съм прочела през последните 12 месеца, и осъзнавам, че вкусът ми е станал съвсем еклектичен. Имам трилъри и романтики, fiction и non-fiction, разкази, български и чуждестранни автори, сериозни и съвсем не толкова сериозни книги.
Равносметката в цифри – според Goodreads съм прочела 138 книги, които сумарно правят малко над 45 хиляди страници. Истината е, че тази година наистина имаше много силни и запомнящи се истории, затова и средният ми рейтинг в социалната мрежа за читатели е малко по-завишен – 4.3 от 5. Много трудно обаче бих могла да определя моята книга за 2019-та, но за това малко по-късно.
Като най-голямо постижение определям факта, че чета все повече български автори и давам шанс на дебютни романи. Все по-често ми се случва да излизам от зоната си на комфорт (мразя го това клише, но не намирам по-подходящ израз в случая), предизвиквам се като читател с идеята, че трябва да подхождаме към книгите, както към хората – без предразсъдъци. Понякога експериментът е успешен, друг път не съвсем, но важното е да опитваме и да бъдем с отворено мислене.
През последните месеци в Instagram започнах да събирам снимки с хаштаг #страницанаден. Напоследък покрай блога познати ме питат как да си изградят навици да четат, как да разберат дали една книга е тяхната книга, как да се върнат обратно към четенето като към хоби и алтернатива на други занимания. Ами истината е, че няма универсален верен отговор, но може да започнете със #страницанаден – една страница сутрин, докато си пиете кафето, на път в метрото или вечер преди сън. Струва си да се опита, а ако сте имали щастието да попаднете на точната книга, тогава ще станат #страницИнаден.
Тази година за пръв път бях на Панаир на книгата от страната на издателя. След като имах удоволствието да се присъединя към семейството на “Софтпрес”, разполагах с възможността да си говоря с различни читали за книги, да им давам моите препоръки, да им надувам главата колко прекрасна е “Моята история” от Мишел Обама, да им отговарям на въпроси (включително къде могат да намерят книга, която не е на нашето издателство, защото вярвам, че да подкрепим и насърчим четенето е основната ни кауза). Панаирът беше изтощителен, но вече чакам пролетта и нямам търпение да преживея целия този книжен хаос отново 🙂
И да се върнем към темата за книгата на 2019-та. Ще се опитам да отлича фаворитите си за последните 12 месеца, кати ги разделя по категории:
- Художествена литература – “Където пеят раците” от Дилия Оуенс и “10 минути и 38 секунди в този странен свят” от Елиф Шафак.
- Трилър – “Останалото е мълчание” от Алекс Майкълидис, “My lovely wife” от Саманта Даунинг
- Романтика – “Things You Save in a Fire” от Катрин Сентър (през 2020г. ще излезе и на български), “Споделеният апартамент” от Бет О’Лиъри (с уговорката, че още не съм довършила “Regretting You” от Колийн Хувър)
- YA – “Be the girl” от К.А. Тъкър и “180 секунди” от Джесика Парк
- Исторически роман – “Тайните, които не разкрихме” от Лара Прескот
- Нехудожествена литература – “Да се осмелиш да шофираш” от Манал Ал-Шариф
- Книга от български автор – “Нощ” от Камелия Кучер
Книгата, с която ще запомня 2019-та – “The Huntress” от Кейт Куин.
Пожелавам си 2020г. да донесе още много нови и интересни заглавия, да събера смелост и да осъществя една книжна идея, която отлагам от много време, да изпълня и следващото си годишно предизвикателство.
