“10 минути и 38 секунди в този странен свят” от Елиф Шафак бе едно от заглавията, номинирани за награда “Букър” – едно от най-престижните отличия в литературата. Романът не спечели приза, но в моите очи заслужава всички награди на този свят, защото има кауза, има послание. Защото разказва истории, които много други автори не се осмеляват да напишат.
“10 минути и 38 секунди в този странен свят” :
- Автор: Елиф Шафак
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 256
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 1 водеща, няколко
- Издателство: Анишър (Егмонт)
В минутите след смъртта си Текила Лейла си спомня живота – започнал с надежди и завършил… Всъщност завършил. Обаче не е толкова просто, нали? Приятели, семейство, любов, сълзи, омраза, мечти. Всичко протича пред очите ни за десет минути и тридесет и осем секунди. Казват, че това е времето, през което мозъкът все още продължава своята дейност, въпреки че сърцето е спряло. Но как е възможно да събереш цял един живот в минутите, необходими за завирането на чайник?
Не съм от най-заклетите фенове на Елиф Шафак и не възпявам в ода всичко, което тя е написала. Има нейни книги, които много харесвам (такава е “Трите дъщери на Ева”), има и такива, които просто не са за мен и не ги чувствам по начина, по който почитателите й ми казват, че ги усещат (“Любов” не успях да я довърша). Забелязвам обаче, че романите на Елиф Шафак се променят, като запазват характерния за нея стил на писане, прекрасна изразителност, живи образи, но те се превръщат и в нейното оръжие срещу закостеняло мислене, предразсъдъци, несправедливи обвинения, срещу диктатурата и пропагандата, които все намират начин да оцелят дори в едно демократично общество. С всяка нова книга Елиф Шафак вдига летвата все по-високо, но с “10 минути и 38 секунди в този странен свят” достига върхове, покорява сърца, успя да омагьоса и мен.
Скръбта е лястовица. Един ден се събуждаш и си мислиш, че си е отишла, ала тя само е мигрирала на по-топло място. Рано или късно се връща и отново каца на сърцето ти.”
“10 минути и 38 секунди в този странен свят” е книга, която казва много истини. Назовава ги право в очите, без да ти дава възможност да отвършен смутено глава настрани и да ги подминеш. Тежка книга е, директна, на моменти безпощадна – стандартните 300-400г за един роман тежат като воденичен камък, завързан за душата на читателя и я теглят надолу към бездната на отчаянието, безизходицата, към нищото, където се намира и нашата главна героиня. Боли, когато четеш за Лейла, но хората неслучайно са го казали – “истината боли”. 10 минути и 38 секунди отмерват времето, което е необходимо на Лейла да се оттласне от дъното и нейният дух, понесен на крилата на приятелството, да полети високо нагоре, към светлината. Там, където знаят не само греховете, но и историята, която стои зад тях, виждат онова, което за другите е останало невидимо.
Предразсъдъците, предсказанията и внушенията лишаваха хората от зрение, държаха ги под контрол и подронваха самоуважението им, за да се страхуват от всеки и от всичко.”
“10 минути и 38 секунди в този странен свят” ни връща в недалечната история на Турция, която като че ли колелото на времето е завъртяло като плоча и се повтаря и днес. Потъпкването на човешки права, погазването на свободата да имаш мнение, да бъдеш различен, да живееш живота както ти сметнеш за добре, жестокостта и насилието като основни инструменти на властта, колективната безотговорност и затварянето на очите за истинските проблеми на един народ – Елиф Шафак не се притеснява да говори за това. Прави го уверено, а гласът й е силен, кънти в съзнанието на читателя.
Романът има изключително силни послания, като набляга на идеята, че опасността и злото не са извън дома и не се оглеждат в лицата на различните, отхвърлените, а вътре, където човек трябва да се чувства най-сигурен и защитен. Дали ще го приемете като една голяма метафора, или ще фокусирате върху конкретния пример, вие си решавате. С “10 минути и 38 секунди в този странен свят” Елиф Шафак коментира проблеми от недалечното минало на много от ислямските страни, които обаче остават актуални и днес – от темата за ролята на жената в семейството и лишаването й от права, до въпроси като забременяване и контрацепция, фанатизъм и радикализиране на религията. Най-силно се усеща посланието, че да си различен, не означава, че си недостоен.
И за да не решите, че книгата на Елиф Шафак е твърде крайна, твърде остра за вас, нека отбележа, че авторката се е постарала да поднесе историята на Лейла и нейните приятели по максимално деликатен начин. Освен това отното не е пренебрегнала корените си, а е вмъкнала традиции, обичаи и суеверия. Но може би най-красивата страна на “10 минути и 38 секунди на този странен свят” е тази, която ни показва приятелството и ни разказва за онези хора, които са готови да те измъкнат от гроба, които винаги ще ти подадат ръка и които не са подвластни на предразсъдъци, защото виждат не с очите, а със сърцето.
“10 минути и 38 секунди в този странен свят” от Елиф Шафак е едно от заглавията, които наистина остават отпечатък през моята книжна 2019 г. Струва си да се прочете – заради историята, заради смелостта на авторката, заради нас самите.
