Щастлива съм, че още една талантлива авторка, която обичам, привлече вниманието на българските издатели. “Музиката на сърцето” от Ейми Хармън е завладяваща, сърдечна, трогателна история, в която ще се влюбят всички романтици.
“Музиката на сърцето”:
- Автор: Ейми Хармън
- Жанр: Романтика
- Страници: 284
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 1
- Издателство: Ибис
Джоузи Дженсън е срамежливо тринайсетгодишно момиче, което намира утеха и призвание в класическата музика, която ѝ разкрива един по-богат и необятен свят от малкото градче, в което живее. Самюъл Йейтс е осемнайсетгодишно момче, последна година в гимназията, наполовина индианец от племето навахо. Изпълнен с гняв към света, той се опитва да намери своя път в живота. Един ден Джоузи и Самюъл се озовават седнали един до друг в училищния автобус. Това поставя началото на необикновеното им приятелство. Джоузи разкрива пред Самюъл красотата на музиката, приятелството и вълнуващия свят на книгите, а в негово лице тя намира сродна душа. Разликата в годините им възпира Самюъл да разкрие пред Джоузи истинските си чувства към нея и след завършването на гимназията той напуска заспалото малко градче в търсене на по-добро бъдеще.Минават години и Самюъл се завръща в родния си град. Там той отново среща Джоузи, но този път тя е тази, която има нужда от утеха и подкрепа. Сега ролите са разменени и Самюъл дава уроци на младата жена за живота и любовта и ѝ помага да превъзмогне миналото и да продължи напред.
Ейми Хармън е сред любимите ми авторки на любовни романи. Деликатни, нежни, красиви, историите й са така разказани, че не можеш да останеш безразличен към съдбата на главните герои. Докосваща, лирична и много емоционална “Музиката на сърцето” също носи запазения почерк на своята авторка. Както в останалите книги на Ейми Хармън, и тук любовта е онази невидима сила, която прави хората по-добри и им помага да открият своето място сред останалите, защото когато две сродни души се намерят, околният свят е просто фон.
Доста неща ми допаднаха в “Музиката на сърцето” – хареса ми, че действието се развиваше плавно и не прибързваше, защото по този начин авторката даваше възможност на главните герои да пораснат и да узреят за любовта си. Като цяло винаги харесвам истории, в които романтичната връзка идва като естествено продължение на едно силно приятелство – доверие, лоялност, подкрепа са трите думи, на които Джоузи и Самюъл положиха основите на своите отношения. Но ако Джоузи подаде приятелска ръка на Самюъл и му помогна да повярва в себе си и да се бори за мечтите си, то по-късно неговата любов бе опората, която й помогна да се изправи на крака, да приеме ударите на съдбата като уроци, а не като присъда.
Самите образи също бяха доста интересни и определено нетипични. И двамата бяха аутсайдери – Джоузи беше твърде зряла за възрастта си, а Самюъл беше наполовина навахо (индианец). Вместо да се получи сблъсък на култури и на религиозни разбирания, всъщност всеки черпеше знания и сила от това, на което го учеше другия. Във време, в което сочим различните с пръст и ги избягваме, е добре, че са книгите, за да ни напомнят, че всъщност си приличаме повече, отколкото предполагаме. Все пак всички сме хора.
За мен обаче най-големият плюс на романа бяха множеството музикални и литературни препратки, които присъстваха в историята. Ейми Хармън се бе постарала да представи различен прочит на емблематични произведения като “Джейн Еър” и “Брулени хълмове”, да вмъкне любопитни факти за някои от най-известните композитори, да пресъздаде атмосферата и усещането, което човек изпитва, когато падне в плен на магията на изкуството. Много преди да заговорят на езика на любовта, Самюъл и Джоузи се научиха да общуват чрез мелодиите, които тя свиреше, и чрез романите, които заедно четяха и анализираха. Езикът на музиката и този на литературата не се нуждаят от превод – те се разшифроват директно от сърцето. Затова, когато думите не стигаха или се давеха в морето от страхове, в което плуваше Джоузи, нотите бяха спасителният пояс, ключът, който затваряше завинаги вратата на миналото и отваряше тази на бъдещето.
Накратко, ако сте почитатели на красивите романтични истории и търсите нещо различно от вече познати и банални сюжети, тогава “Музиката на сърцето” от Ейми Хармън е вашата книга. И един приятелски съвет – пуснете си някое от музикалните произведения, докато четете, защото тогава вече говорим за абсолютна нирвана.
