Новината за изоставения парижки апартамент, който е стоял затворен в продължение на 70 години, послужи за вдъхновение на редица автори, като най-хубавото е, че тук реалност и фикция правят един съвършен дует. Лично аз съм чела поне три книги, чийто сюжет е базиран на тази находка, но това не ме спря да посегна и към “Парижка тайна” от Карън Суон.
“Парижка тайна”:
- Автор: Карън Суон
- Жанр: Дамска проза
- Страници: 384
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 1
- Издателство: Сиела
Флора е изкуствовед и опитен консултант, който участва на скъпи аукциони, където колекционери наддават за всепризнати шедьоври. Отдадена на кариерата си, тя е загърбила изцяло личния си живот и се е фокусирала върху задачите, които шефът й дава. Този път обаче случаят е по-специален – Флора заминава за френската столица, за да картотекира и оцени находките, намерени в изоставен парижки апартамент, който не е бил отварян от времето на Втората световна война. За да може Флора да включи картините и ценностите в различни търгове, тя трябва да знае как са стигнали до своя собственик, а наследниците – богатата фамилия Вермей нямат отговорите, или поне така твърдят. Разплитайки загадката, Флора ще разкрие дълго пазени семейни тайни и за пръв път от много време насам ще позволи на сърцето й да заговори за любов, макар чувствата й да са насочени към най-неподходящия човек – мрачния Ксавие Вермей.
Много харесах предишния роман на авторката – “Коледна тайна”. Още тогава ми допадна стилът й на писане и начинът, по който разгръщаше историята, така че нямах съмнение, че искам да видя какво е скрила за мен в Париж.
“Парижка тайна” е по-различен от останалите романи за въпросния изоставен апартамент. Самата авторка признава, че е дала воля на въображението си, в резултат на което като ни разказва една завладяваща, загадъчна и любопитна история, посветена както на изкуството и неговия таен език, кодиран в цветове и форми, така и на сложните семейни взаимоотношения, на тайните, които променят човешките съдби. В сюжета е вплетена и идеята да не бързаме да съдим според собствените ни убеждения и пристрастия, защото често се оказва, че не всичко е такова, каквото изглежда.
Всъщност, в “Парижка тайна” имаме две загадки. Едната е свързана с богатия род, наследил мистериозния апартамент – пътят, по който находките са достигнали до своя собственик, е бил трънлив и опасен. Неговата история отново повдига въпроса за разпределението на ролите по времето на Втората световна война – кои са героите и кои злодеите и как хората да загърбят минало, което все още успява да диктува настоящето. Другата загадка се отнася за главната героиня Флора, която дълго време крие тайна, която е преобърнала живота на семейството й. Разкъсвана между чувството за лоялност и собствените си морални убеждения, Флора трябва да реши как да защити най-близките си, без да позволи на лъжите и интригите да разбият семейството.
Самата героиня е много интересна – деликатна, нежна, от нея се долавя онзи финес, присъщ за изящните творби, които селектира и продава. Професията й също е много любопитна – научаваме доста за работата на експертите, които се занимават с изкуство, оценяват картини, участват в търгове и изложби. Харесваше ми, че Флора се стараеше да не прибързва със заключенията и да не става жертва на предразсъдъците, преди да се е убедила сама в истинността им.
Разбира се, не може да говорим за Париж и да не намесим любовта. Романтичната нишка в книгата не е основният акцент, но със сигурност е още едно нещо, което следим с внимание. Колко е тънка границата между любовта и омразата, как показваме най-уязвимите ни страни само пред най-скъпите ни хора, колко лесно е да се влюбиш, но пък колко е трудно да отключиш напълно сърцето си за другия – това са част от въпросите, които Карън Суон коментира чрез историята на своите герои.
Без заобикалки, “Коледна тайна” си остава по-любимият ми от двата романа на Карън Суон, които съм чела от нея (нека не забравяме слабостта ми към всичко коледно), но пък в “Парижка тайна” срещнах интересни персонажи, научих още любопитни подробности около една от най-обсъжданите находки в сферите на изкуството и се насладих на романтичната и магична атмосфера на Париж. Накратко – беше удоволствие!
