Да си призная, доста се вълнувах за новата книга на Майк Викинг. “Изкуството да създаваме спомени” е трето негово издание, което отново привлича с красиво оформление, атрактивно и любопитно съдържание и куп цветни илюстрации, а тук реших да ви споделя 6 урока, които открих между страниците му.
“Изкуството да създаваме спомени”:
- Автор: Майк Викинг
- Жанр: Нехудожествена литература
- Страници: 288
- Година на издаване: 2019
- Издателство: Хермес
Прочетох “Изкуството да създаваме спомени” от Майк Викинг след наистина дълъг и изтощителен ден – от онези, на които лепиш етикет “гаден”, без да се замислиш, и може да звучи пресилено, но с всяка страница усещах, че започвам да се чувствам по-добре. Получих друга перспектива и изместих фокуса като вместо върху натрупаните негативи от последните 24 часа се замислих за някои скъпи моменти, които бях позабравила. Извадих ги от чекмеджето със спомени, в което рядко бъркам заради натоварен график, изтупах ги от праха и видях колко много причини за усмивка имам.
Мисля, че това е най-ценното в книгите на Майк Викинг – карат те да се усмихваш! Действат като терапия, но за разлика от много други книги в този стил, тук нямаш списък със стъпки, които да следваш стриктно, а някак чрез авторовите разсъждения и проучвания потокът от мисли сам поема в положителна посока. Тъй като споменах, че това е трета книга на Майк Викинг, искам да уточня какви са приликите и разликите с другите две.
Общото, което ще откриете, са интересните анализи и любопитните факти, които авторът е включил в подкрепа на тезите си. Ще се влюбите в характерния стил на писане на Майк Викинг – едновременно информативен, образователен, но също с неподправено чувство за хумор и приятелски тон. “Малък наръчник по хюга” препоръчвам за месеци като декември и януари, защото ще ви припомни къде е чарът на студените зимни дни и как да им се насладите подобаващо. “Малък наръчник по люка” акцентира върху тайните на датчаните за щастлив живот, които всъщност са доста семпли – формулата включва няколко показателя, които далеч не са толкова чужди и непознати. “Изкуството да създаваме спомени” ти помага да оцениш мига, да му се насладиш, да го запечаташ в съзнанието си, да подбираш преживявания, които да ти помагат да се съвземеш след точно такъв “гаден” ден, какъвто имах аз тогава. Накратко, хюга ще ви донесе уют, люка ви дава посока, а спомените – те са балсам за душата.
И тъй като се превърна в традиция да споделям с вас какво съм научила от книгите на Майк Викинг, ето кои са 6-те урока, които открих в “Изкуството да създаваме спомени”:
Животът се измерва с щастливите моменти
Това беше едно от първите неща, на които Майк Викинг акцентира. Човек е настроен така, че да запомня дните, в които се е случило нещо изключително, различно, интересно. Скучните и безлични дни заминават безпаметно в историята, тъжните категоризираме като такива, за които не обичаме да си спомняме, но пък тези, в които сме се почувствали истински щастливи – те остават да ни топлят в студените и мрачни дни.
Използвай всичките си сетива
Майк Викинг твърди, че спомените имат вкус, звук, аромат, допир, затова ни насърчава да отключим всички сетива, когато искаме да съхраним един момент и да му се насладим максимално. Например, за мен летата имат вкус на сладко от боровинки, което приготвяхме вкъщи с мама и баба. Есента ухае на печени чушки – и до днес, когато минавам от някъде, където ми замирише на печени чушки, се спирам и вдишвам аромата. Зимата звучи като коледна песен – да, обичам Коледа от малка, а пролетта – тя е онзи допир на слънчевите лъчи по кожата ми, когато в Пловдив ставаше достатъчно топло, за да свалиш връхната дреха и да се пуснеш по тениска.
Бъди горд с постиженията си
Майк Викинг ни съветва да намерим начин да отбелязваме победите, които сме постигнали в живота. Независимо дали става дума за взет изпит, за успех в работата, за малък подвиг, свързан с надмогване на лични страхове и предразсъдъци, трябва да намерим начин да запечатваме тези моменти, защото в дните, когато сме неуверени, те ще ни припомнят кои са силните ни страни.
Обръщай внимание на малките моменти
Интересно, че невинаги щастливите спомени са свързани с големи събития като рождени дни, сватба или дипломиране. Понякога щастието надниква в дребните детайли и малките моменти. С няколко добре подбрани въпроса, които провокират точните асоциации, Майк Викинг ни кара да си спомним именно за тях. Например, аз се сещам за съботна сутрин, в която по изключение синът ми не е решил да ни събуди в 6, а по-късно (да речем в 8 😀 ) и сме имали 5 минути, в които сме се излежавали и боричкали тримата на леглото, а аз съм се радвала на усмивките на любимите ми хора. В такива моменти си представяш, че държиш камера в ръцете и щракваш мига, преди да си го изпуснал.
Новостите са твой приятел
Обикновено човек се плаши от неизвестното. Но истината е, че сме така устроени, че сигурността на познатото постепенно избледнява в съзнанието, докато тръпката от новото ни държи будни (буквално и преносно). Независимо дали става дума за промени в работен или личен план, след време те ще са ни помощник в други ситуации, защото ще са попаднали в категорията на запомнящите се дни. Майк Викинг ни съветва периодично да тестваме нещо ново – някаква хвана, спорт, хоби, да посещаваме непознати места и да отбелязваме по избран от нас начин всичко, което ни е развълнувало.
Дигитален детокс
Технологиите са благодат, но понякога и наказание, тъй като отвличат вниманието ни от важните неща. Губим ценно време, докато скролваме из социалните мрежи, затрупвайки мозъка с излишна и често напълно ненужна информация. Затова е препоръчително на някакъв период да правим дигитален детокс – да се откъсваме от телефона, да не взимаме лаптопа с нас на почивка, да спрем да отговаряме на мейли и съобщения за 24 часа, за да се убедим, че светът няма да свърши.
