Честно казано, дори не разбрах кога се изтъркули октомври. Пъстър и емоционален книжен месец, който донесе със себе си незабравими истории. Ето какво прочето през октомври:
“Американски принцеси” – Катрин Макгий
“Американски принцеси” от Катрин Макгий определено ми подейства разтоварващо и ободряващо. Историята беше достатъчно увлекателна и интересна, за да ми задържи вниманието и да ме накара да чакам с нетърпение продължението. Четири впечатляващи и доста различни героини, власт, интриги, драма, любов – авторката определено е открила точната формула, за да ни провокира и заинтригува. В блога разказвам малко повече за книгата.
“Магазинът за цветя на Глори Роуд” – Лорън Дентън
Много харесах “Магазинът за цветя на Глори Роуд” от Лорън Дентън и въпреки че корицата носи значителна доза слънчево настроение, определено препоръчвам книгата за компания в хладните и мрачни есенно-зимни дни. Това, което най-много ми допадна в романа, са трите главни героини. Диалогът между поколенията и посланията, които авторката е кодирала в историята им, превръщат “Магазинът за цветя на Глори Роуд” в една от най-добрите книги, на които съм попадала тази година.
“Пътешествие като на кино” – Андрю Маккарти и Дон Джордж
Ако обичате да пътувате, тогава несъмнено тази книга ще представлява интерес за вас. Ако пък сте почитатели на домашния уют, няма съмнение, че ще ви се прииска да стегнете багажа и да хванете пътя за някое интересно място, подобно на тези, които разказвачите в “Пътешествие като на кино” описват. Андрю Маккарти и Дон Джордж са направили отлична селекция, която представя пътешествието в различни светлини – хубавите и не чак толкова приятни спомени, които оставя, емоциите, които провокира, уроците, на които ни учи. Повече за книгата разказвам в блога.
“Нощ” – Камелия Кучер
Тази книга заслужава толкова много любов! Не преувеличавам, като казвам, че това е един от най-добре написаните и най-емоционални романи за Втората световна война, които съм чела. Влюбена съм в “Нощ” и в стила на Камелия Кучер, затова горещо го препоръчвам. История за войната, за загубата, за тъгата, но също за надеждата, за прошката, за любовта. Вижте подробното ревю в блога или направо отивайте до книжарниците, за да си купите книгата.
“Нормални хора” – Сали Руни
Въпреки че имах една идея по-високи очаквания от “Нормални хора”, със сигурност намирам книгата на Сали Руни за интересна и с доста любопитен подход към темата за “нормалността”. Това, което ми допадна в романа, е че в нея има любов, но не е романтична, има драма, но не е сълзлива, има силно послание, без да звучи нравоучително. Откровена, различна и много актуална, тя също получи отделно ревю в блога.
“Майката на дъщеря й” – Даниела Петрова
Още една българска авторка, чиито бъдещи изяви със сигурност ще следя. Въпреки че наистина е голямо постижение романът да бъде издаден първо на английски и да е сред топ препоръчваните заглавия в Щатите, “Майката на дъщеря й” ме спечели с историята, която разказва. Хареса ми, че засяга актуални и общественозначими теми, както и че беше изпълнена с динамика, напрежение и съспенс. Ако ви се чете трилър от наш автор, тогава несъмнено трябва да дадете шанс на Даниела Петрова.
“Моята история” – Мишел Обама
Толкова се радвам и гордея, че държа “Моята история” от Мишел Обама на български! Толкова смислена, толкова вдъхновяваща, зареждаща и мотивираща книга! Ясно е, че и тя си има ревю в блога, защото не мога да не говоря за нея, но тук друго искам да отбележа. “Моята история” от Мишел Обама не е политическа книга – в нея не се обсъждат политически ходове, стратегии и конспирации. “Моята история” е книга за жената, която балансира между семейство и кариера, за майката, която иска децата й да растат в нормална среда, за една двойка, която се учи да прави компромиси в името на брака и любовта, за една първа дама, която отваря вратите на Белия дом и се стреми да помогне на обществото с полезни и смислени инициативи. Да, трябва да се прочете!
“Любов в стихове” – Колийн Хувър
Още една любима книга от Колийн Хувър се появи на български този месец, благодарение на издателство Ибис. “Любов в стихове” е дълбоко емоционална, затрогваща история, която най-вероятно ще ви просълзи (ако не и разплаче). В нея се разказва за една забранена любов, на която куп обстоятелства пречат; за моментите, в които животът те хваща неподготвен; за границата между безгрижните тийн години и света на възрастните; за поезията като отдушник на всичко, което сърцето иска да каже. “Любов в стихове” има подробно ревю в блога.
“Съдбовен път” – Кристин Хана
Подозирах, че “Съдбовен път” от Кристин Хана ще ми хареса, но не очаквах, че така ще ми влезе под кожата. За мен най-големият плюс на романите от тази авторка е, че тя винаги провокира читателите с някаква морална дилема, със ситуация, която изглежда невъзможна за разрешаване. Имаме я и тук – героите са разкъсвани между любовта, приятелството и семейството; между дълга, вината и личното щастие. История за прошката и за онази саможертвена обич, която само един родител би познал.
“Изкуството да създаваме спомени” – Майк Викинг
Определено съм почитател на книгите на Майк Викинг и “Изкуството да създаваме спомени” затвърждава тази моя позиция. Харесам работата му – хуморът, редуването на любопитна и полезна информация, интеракцията с читателите посредством въпроси, които те карат да се замислиш над някои позабравени удоволствия, които си свикнал да игнорираш в забързаното ежедневие. Но най-много ми допада, че книгите на Майк Викинг ми действат като терапия – зареждат те положително и те карат да погледнеш с усмивка на живота. “Изкуството да създаваме спомени” не прави изключение и много скоро ще ви разказвам повече за нея.
