В едно от ревютата бях споменала, че когато чета книги от Камелия Кучер, се чувствам у дома. Заливаме едно топло чувство, като меко одеяло, като приятелска прегръдка. Отдавам го на факта, че самата Камелия е много позитивен и лъчезарен човек, усмивката й е заразителна, а когато заговори, ти се иска и ти да владееш магията на думите, така, както само тя може. Щастлива съм, че имах възможността да се запозная с нея и да си поговорим за романите ни – “Нощ” и “Дом”!
Ками, в новия ти роман „Нощ“ проследяваме историята на главния герой в два периода – през 1943г. и 1991г. В кой от двата времеви отрязъка срещна Виторио за първи път, паралелно ли пишеше неговото минало и настояще, или следваше хронологията на събитията?
К: Срещнах Виторио за пръв път така, както го среща и читателя в ”Нощ” – с размислите за детството, насаме със себе си в своя двор в малкото селце, потънал в спомени за миналото и за копнежа, който не отслабва с годините. Когато среща Лучия.
”Нощ” е написана така, както я чете читателя – в тази последователност. Същото е и с откъсите от тетрадката на Ева – появяваха се в началото на всяка глава, не са написани отделно и прикрепени към текста впоследствие. ”Нощ” заживя свой живот, докато я пишех, и аз просто следвах нейното разгръщане – през откъсите на Ева, към Виторио и Лучия, после към младия Виторио в Рим – и така прескачах непрекъснато времевите отрязъци във всяка глава в последователността, в която са разказани в книгата. Истината е, че не мога да пиша по друг начин, освен по този – с последователността, с която се разгръща историята – иначе бих се объркала и не бих могла да сглобя след това така плавно текста.
Как се спря на заглавието „Нощ“? Имаше ли други алтернативни варианти?
К: Заглавието дойде от директивата на Хитлер – ”Nacht und Nebel” – което е и заглавието на първата глава в книгата. В превод това означава ”Нощ и мъгла”. И всъщност се колебаех дали да не озаглавя така книгата, но после дружно решихме в издателството, благодарение на предложението на Валентин Георгиев, да я озаглавим само ”Нощ”. И когато взехме това решение, установихме, че в историята има много препратки към нощта. Така се случи и с ”Дом” – заглавието успя да обобщи прекрасно смисъла на история.
Докато четях „Нощ“, непрекъснато си вадих цитати, но ми е любопитно да разбера кой е твоят любим цитат/ фраза от романа?
K: Знаеш ли, докато пишех ”Нощ” в един момент усетих, че май съм я написала по начин, подходящ за вадене на цитати – не е нарочно, но тъй като самата книга не е голяма като обем, а историята е с голяма душа, се получи така, че много от основния смисъл на историята, от нейната еманация, се съдържа в кратки изречения или абзаци. Има много, които ме докоснаха дълбоко, докато ги пишех, но ще си избера един, който ми е някак много топъл: ”За всеки човек има книга. И рано или късно тя винаги го намира.” Също и продължението, написано от Ева много ме развълнува: ”За всеки човек има книга. И рано или късно тя винаги го намира. Но книгите надживяват хората.” Смирява ме тази мисъл. Сред любимите ми са и разсъжденията на Виторио за украсените спомени за детството. И за разликата между спомените и миналото.
Имаш ли някакви писателски навици, ритуали или суеверия, които спазваш, докато пишеш?
K: Преди имах, но вече не. Благодарение на малкия ми син научих, че когато вдъхновението е налице, мога да седна по всяко време и да пиша. Синът ми е на една година, съответно времето ми е съобразено с него и се наложи да се превърна в професионален крадец на минути, за да мога да пиша – навсякъде у дома и във всеки един момент. Не вярвах, че ще ми се получи, точно заради навика с определени ритуали, но се получи и съм му много благодарна – на малкия ми син – за този ценен урок. Нещо, което винаги правя е да слушам музика, докато пиша – голяма част от вдъхновението ми е и ми помага веднага да се потопя в атмосферата на историята. Обикновено е класическа и свири като много тих фон. Също така обичам да пиша у дома, трудно ми е да се съсредоточа сред много хора. Преди мислех, че е задължително около мен да бъде тихо, но се оказва, че мога да пиша и докато слушам бебешки крясъци.
И в двете ти истории действието се развива извън България, а ето, че в „Нощ“ се връщаме и към едно отминало време. Как правиш проучването за книгите ти?
К: С ”Дом” ми се наложи да правя съвсем малки проучвания – за някои еврейски празници и обичаи, както и наименованията на определени улици. Живяла съм във Франция – в Париж. Посещавала съм и Марсилия, така че това ми бе достатъчно, за да успея да уловя духа на мястото.
В ”Нощ” действието се развива в исторически момент, така че там ми се наложи да проуча малко повече, но знаех много за Втората световна война отпреди. Интересувам се от нея от години. Основното проучване за ”Нощ” бе спрямо бита на хората по онова време. Наложи ми се да направя и прочуване за експериментите в концлагерите по време на Втората световна война.
Правя проучванията си по всякакъв възможен начин – търся документални филми, игрални филми (там също можеш да усетиш атмосфера и дух, макар да е предадена чрез нечии творчески очи), чета статии, понякога и научни такива, интервюта, мемоари – зависи от информацията, която ми трябва. Споменавам мемоарите, статиите и интервютата, защото те са част от моята подготовка за ”Нощ”, макар и много преди да реша да напиша история, развиваща се по това време.
Ако можеше да разговаряш с героите ти, независимо от „Дом“ или „Нощ“, какво би им казала, какво би ги посъветвала?
K: Бих ги посъветвала да вървят уверено по житейския си път с всичките му трудности, без колебания и съжаления, защото той ще ги отведе към това, което аз – създателят им – знам, че ще представляват: човечни и достойни хора.
Освен писател, ти си и родител, а знаем, че това е „работа“ на пълен работен ден 24/7. Кога намираш време за писане и как съвместяваш двете роли?
К: Признавам, че никак не ми е лесно. Дори си е направо трудно. Имам усещането, че се въртя в някакъв препускащ кръг от задължения, деца, хаос. Разбира се, и много радост и благодарност за всичко, което се случва с книгите ми и за голямото семейство, което винаги съм искала да имам. Всичко е въпрос на войнишка организация и на желание – когато правиш нещо, което обичаш и което изпитваш нуждата да правиш, намираш време. Борба си е, но не се предавам. Пиша, когато мога, крада време сутрин, обед, вечер – без значение. Надявам се вдъхновението да не ме напусне – това е най-важното, без него, с колкото и време да разполагам, не бих могла да напиша нищо смислено.
Понякога трудно съчетавам двете роли – когато съм в процес на писане. Тогава трудно прескачам от историята в бита. Но с времето и с опита, се справям все по-успешно.
Представи си, че можеш да излезеш на среща с любимия ти автор. Къде бихте отишли и какво би го/ я попитала?
К: Затрудни ме с избора – с толкова много любими автори бих искала да се срещна. Ще избера Булгаков – бих искала да седнем на верандата на някоя отдалечена къща в някоя лятна привечер, да се полюшваме на люлеещи се столове и бих искала да си поговорим за ”Майстора и Маргарита”. Бих искала да ми каже къде са сега Воланд и неговата свита, къде са Майсторът и Маргарита, дяволско или Божие проявление е справедливостта, и наистина ли страхливостта е най-големият грях. Успял ли е да си поговори с Ха Ноцри. И да го попитам дали ръкописите горят.
Имаш ли вече идея за следваща книга и мислиш ли да продължиш с историческия жанр?
K: Имам идея, дори ръкописът е налице и работя по него. В третия ръкопис няма исторически момент. Но съм мислила в тази насока. Бих. От малка се интересувам от история – тя е паметта на човечеството, тя е нашият опит. Имам дори няколко идеи, свързани с исторически моменти, които винаги са ме вълнували. Но там вече ще ми е нужна много голяма подготовка, защото темите са много сложни, а аз не съм подготвена по тях толкова добре, колкото бях подготвена по темата за Втората световна война, когато пишех ”Нощ”.
Камелия Кучер се нареди сред любимите ми автори, а последният й роман “Нощ” е една от най-добрите книги, които съм прочела тази година. Меко казано тръпна в очакване за следващия й проект и винаги ще съм й благодарна, че е събрала куража и силите да сподели таланта си с нас, читателите, защото той е неизмеримо богатство, което можем само да ценим.
