“Майката на дъщеря й” от Даниела Петрова е още едно доказателство, че имаме талантливи, интелигентни и вдъхновяващи български авторКи, които заслужават не само нашето внимание, но и това на чуждестранния книжен пазар. Поздравявам Даниела Петрова за успеха на романа й, издаден първо на английски, а сега вече и на български, защото е наистина чудесен дебют и със сигурност е писател, който ще следя за в бъдеще.
“Майката на дъщеря й”:
- Автор: Даниела Петрова
- Жанр: Трилър
- Страници: 392
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 3
- Издателство: Сиела
Лана и Тайлър са заедно от доста време и от години искат да имат дете, но опитите им са безуспешни. Предстои им един последен шанс, като използват донор на яйцеклетка. На път да сбъдне мечтата си, Лана е изправена пред ново предизвикателство, когато партньорът й съобщава, че иска да се откаже от процедурата и да си дадат почивка. Само че 38-годишната жена е решена да вземе живота си в свои ръце, рискува и успява да зачене. Макар да е проявявала любопиство към другата жена, благодарение на която след 9 месеца ще държи бебето в ръцете си, Лана избира да запази дистанция, докато един ден не я среща в метрото. Без да може да устои на изкушението, Лана се запознава с Катя и дори се сприятелява с нея, научавайки повече за нейното минало и произход. Но няколко дни по-късно Катя изчезва и Лана е последният човек, който я е виждал. Коя всъщност е Катя? Дали срещата между двете жени е била плод на случайност? И кой стои зад изчезването й?
Вълнуваща, напрегната, загадъчна и страшно увлекателна – така бих описала “Майката на дъщеря й” от Даниела Петрова. Заплетен психотрилър, който освен че поднася интересен сюжет, повдига важни въпроси, свързани с общественозначими теми като репродуктивното здраве, депресията, емигранството, но дълбоко засегнати са и такива на личностно ниво – говори се за доверието, истините и лъжите в една връзка, за страховете и необходимостта да бъдеш обичан и ценен, за приятелството, любовта и принципите, на които оставаш верен.
Сюжетът е динамичен и книгата върви бързо, защото непрекъснато изникват нови детайли и информация, които променят читателската хипотеза какво наистина се е случило с двете героини. Освен това историята редува три гледни точки и два времеви пласта – минало и настояще, макар да е концентрирана върху последните няколко седмици от живота на Катя и Лана. Въпреки сложната структура на романа Даниела Петрова е успяла да установи някакъв ред и последователност, благодарение на които сюжетът е лесен за проследяване. Самият стил на авторката е приятен, омайва те и те оплита в мрежата от съвпадения, тайни и лъжи, като по този начин внася напрежение и подсилва мистерията около изчезването на едната героиня.
На пръв поглед “Майката на дъщеря й” се върти около двойка, която има проблеми със зачеването. Даниела Петрова се фокусира върху ефекта, който неуспешните опити за бебе имат върху любовните взаимоотношения и стабилността в един брак (или в случая на дългогодишна връзка). Лутайки се между отчаянието и последните нотки на надежда, двойката може да стане още по-сплотена, или напълно да се разедини. Направи ми впечатление, че Лана участва в немалко групи, форуми и срещи с други жени, които имат репродуктивни проблеми, като по този начин се изпраща послание към читателите със сходна съдба, че не са сами. Донякъде са засегнати и някои морални дилеми, свързани с донорството на яйцеклетка, с инвитро процедурите и легалните норми и ограничения, които също товарят двойките.
Според мен обаче по-интересна беше темата за менталното здраве и депресията, тъй като видимо стоеше на заден план, а всъщност играеше ключовата роля за развитието на сюжета. За трамвите от детството, за необходимостта на човек да получава обич и внимание, за синдрома на ниското самочувствие и комплексите, за болезнената самота, която някои маскират с безсмислени срещи и връзки, за страха от провал, скрит зад фалшивите усмивки – това са само част от въпросите, повдигнати в книгата.
Признавам, че краят донякъде малко ме изненада, но това, което ми хареса най-много в него е фактът, че отново повдига морална дилема – дали наистина виждаме хората около нас, дали подозираме за проблемите, които крият, или сме склонни да подминаваме чуждата драма с лека ръка. Става ли дума за убийство, или може би и без чужда намеса този финал е бил неизбежен?
Накратко, в страховития месец октомври, когато трилърите определно са на дневен ред, не пропускайте да прочетете “Майката на дъщеря й” от Даниела Петрова, защото историята ще ви държи на нокти до последната страница.
