Когато чета книга на Камелия Кучер, се чувствам у дома. Сравнявам го с усещането, което човек изпитва, когато в хладен октомврийски следобед отива на гости на близък приятел, двамата пият чай и споделят истории, които ги вълнуват. “Нощ” е глътката, която може да те опари, но и да те стопли, а страниците й се разливат, докосвайки всяка фибра от тялото ти.
“Нощ”:
- Автор: Камелия Кучер
- Жанр: Исторически
- Страници: 272
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 2
- Издателство: Хермес
1943г. в Рим едно момче използва подарения от баща му стар бинокъл, за да следи момичето с красивите лунички. Във време на война това е едно от малкото неща, които носят на Виторио повод за усмивка, стимул да мечтае. Ева работи в книжарницата на баща си, а когато се прибере у дома се отдава на цигулката. Тя знае за момчето с пъстрите очи, което я следи, но това не я притеснява, дори напротив – чувства се сигурна край него. Но един ден Ева и семейството й са отведени и Виторио не знае дали някога ще чуе мелодията, която се носи от прозореца на Ева.
1991г. Виторио живее в уединение, докато една вечер не среща непознато момиче с лунички, които му напомнят за миналото. Лучия е избягала от дома си и се нуждае от опора, от сила, която да я насочи какво да прави от тук нататък. Между двамата се заражда интересно приятелство, което става повод Виторио да разкаже за неговата любима Ева.
Да четеш “Нощ” от Камелия Кучер е висша форма на читателско блаженство! Обичам всяка дума в този роман, защото е подбрана с любов и с мисъл, придобива плътност и така историята оживява пред очите ми. История, която ме трогна, разплака, но и неведнъж ме накара да се усмихна през сълзи – тъжна, но красива; емоционална, но истинска, човешка. Роман за войната, за загубата, за тъгата, но също за надеждата, за прошката, за любовта. Книга, от която те стяга сърцето и ти се плаче от безсилие, от безсмислието на хиляди, стотици объркани съдби, които се лутат без посока и след края на войната.
Войната винаги е черно-бяла – дори и сега, когато вече можем да правим цветни снимки.”
Първото, което ми прави впечатление, е изразителният стил на авторката – извадих си толкова цитати, че сега ми е трудно да избера кои да включа в ревюто. Харесвам метафорите, кратките изречения, които се увиват като примка около гушата и те стягат, стягат, така че да не можеш да си поемеш въздух от тях, деликатния философски оттенък, който личи в разсъжденията на главните герои. Образите са изградени изключително правдоподобно и имаш чувството, че заживяваш с тяхната тъга, но и споделяш вярата им, че някой ден нещо може да се промени. Радост, болка, успех, загуба, щастие, самота – колелото на живота се завърта за всеки от тях и ставаме свидетели на техните метаморфози, на израстването им от невинни и наивни деца до зрели и мъдри хора.
Животът често е сложен. Понякога от мига, в който се появиш на този свят, друг път се усложнява в последствие.”
Макар войната да е сред водещите герои в “Нощ”, тя не е най-важният. Всъщност много повече говорим за прошката и за нейната облагородяваща сила, за грешките, които сме допуснали в миналото и които ни се иска да можехме да поправим днес, когато колебанието и нерешителността на младостта са изчезнали. За времето, което прекарваме, пренаписвайки на ум сценария на собствения ни живот, анализирайки всеки детайл в стремежа ни да постигнем мир не толкова с другите, колкото с нас самите.
Трябваше да минат години преди да осъзная, че любов като тяхната трябва да се пази. За нея не бива да се говори, защото тя идва от онези дълбини в душата и разстояния в небето, които трудно оцеляват в свят като нашия. Сега съм наясно, че тя просто пазеше татко дълбоко в сърцето си – само за нея.”
В “Нощ” се разказва и за любов. Тук тя не е розова или оптимистична, нито пък отчаяна или жестока, но е истинска, скъпоценна особено когато на човек вече му е било отнето толкова много. Макар да се ражда по време на войната, тя не е болка, а мехлем, който лекува раните на сърцето. Тя е опората, силата, надеждата, които ни бутат напред. Факт е, че романтиката тук е покрита с воала на тъгата, и често долавяме меланхоличните и носталгични нотки между редовете, но това прави историята още по-красива и пленителна. “Нощ” е роман, който докосва най-нежните и тънки струни на човешката душа. При него не плачеш с глас, а тихо рониш сълзи, които някой от симпатичните второстепенни герои се наема да избърше. Сигурна съм, че ще обикнете всеки от образите, които ще срещнете в историята.
Струва ми се, че да простиш на себе си, е най-непосилното изпитание. Твърде често увенчано с неуспех. Как съумяваме да опростим чуждите грехове, а за своите сме способни да се наказваме цял живот?”
Не знам какво повече бих могла да кажа за “Нощ” от Камелия Кучер – това не е книга, чийто емоционален мащаб маркираш с думи. Не е и роман, който може да обобщиш в няколко абзаца. “Нощ” е светлината в съвременната българска литература, която аз търсих.
