Ако се чудите кое е общото между книгите, пътешествията и киното, то веднага ви отговарям – и трите не признават граници, превръщат се в полет на духа и носят несравними емоции. Затова с интерес подходих към “Пътешествие като на кино” от Андрю Маккарти и Дон Джордж, а ето и какво научих от нея.
“Пътешествие като на кино”:
- Автор: Андрю Маккарти и Дон Джордж
- Жанр: Нехудожествена литература
- Страници: 264
- Година на издаване: 2019
- Издателство: Вакон
“Пътешествие като на кино” е прекрасна селекция от пътеписи от известни актьори, режисьори и сценаристи, които ни пренасят на вълшебни, екзотични, вълнуващи, познати и не чак толкова известни места. Признавам, че първоначално имах погрешен подход към книгата – обикновено препускам по страниците на една история, само че този път не е една, а тридесет и три. Затова промених стратегията и реших, че е далеч по-добре да чета на “малки глъдки”, за да имам възможност да се насладя на всеки разказ и да усетя по-добре атмосферата на мястото, да се потопя в спомените на разказвачите и да видя градовете през техните очи.
Само по себе си пътуването е емоция – вълнение, което се запечатва завинаги в съзнанието. Спомен, който не държи да бъде материализиран със сувенири, защото вече е картотекиран от мозъка ни благодарение на впечатления и нови знания, които сме натрупали по време на път. Вярно, понякога има случки, за които ни се иска да забравим, но всъщност и те са част от уроците, които учим в движение.
Едно от най-големите предимства на книгата е, че благодарение на разнообразието от гледни точки всеки пътешественик може да открие частица от себе си в историите – някои ще се припознае в разказа на Бил Бенет, който е закъсал с колата в Етиопия и си мисли, че никога няма да се измъкне, а друг ще сподели болката на Ролф де Хеер, който ако иска да пие хубаво кафе в хотела си в Маями, трябва да отвори портфейла си. Знаем обаче и какво да е се влюбиш в град, който си мислил, че не е твоето място, както и какво е да се изгубиш сред уличките и местните – понякога като любознателен турист, друг път като отчаян пътешественик, който иска просто да отдъхне и да си разтовари багажа.
Естествено, другият плюс на книгата е, че ни развежда на обиколка из целия свят – Италия, Тайланд, Мароко, Египет, че дори и Арктика. Всяко място носи особеностите, характерни за културата на местните. Някои кътчета са диви и уединени, други оживени, космополитни, кипящи от енергия. Аз също си направих селекция с любими разкази от книгата – може би фаворитът ми е този на Дани Клейн Модисет за Хаваи, защото беше сред най-емоционалните. Спомените на Брук Шийлдс за Арктика бяха еднакво вълнуващи и забавни – не мога да кажа, че ме убеди да изоставя топлия климат в името на впечатляващите гледки, които са се открили пред очите й, но със сигурност предизвика любопитството ми. Доста полезен се оказа разказът на Антъни Едуардс – засега не планирам околосветско пътешествие, но всичко, което той споделя, влиза в списъка ми с практична информация, на която бих разчитала. И разбира се, историята на Рик Стивс за престоя му в Истанбул – един от най-магичните градове, из които съм се разхождала.
Накратко, ако обичате да пътувате, да срещате интересни хора и да посещавате нови места, ако сте почитатели на кратките разкази и вярвате, че пътешествието под каквато и да е форма е най-добрата терапия за здравето, тогава непременно трябва да прочетете “Пътешествие като на кино”.
