“Магазинът за цветя на Глори Роуд” от Лорън Дентън е от книгите, които ти стоплят душата – носят едно специално усещане за уют и топлина, обикваш ги лесно, но пък после трудно се разделяш с тях.
“Магазинът за цветя на Глори Роуд”:
- Автор: Лорън Дентън
- Жанр: Съвременна проза, романтика
- Страници: 352
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 3
- Издателство: Кръгозор
Джеси Макбрайд оставя един провалек брак зад гърба си и заедно с малката си дъщеря, Евън, се връща в родното си градче, на своята улица – Глори Роуд, където винаги е получавала сигурност, любов, уют. Там е и нейната майка, Гюс, известна със страхотните си пайове, които са нейната щипка магия в хубави и трудни моменти. Джеси е успяла да купи жълтата къща близо до майка си и да направи оранжерия и магазин за цветя, където се е посветила на цветята и с подкрепата и помощта на Евън и Гюс най-после се чувства щастлива. Но предстои едно лято, което ще донесе необратими промени и за трите жени. 14-годишната Евън навлиза в един нов свят от емоции, учи първия си урок за любовта и за приятелството. Гюс пък е решена да помогне на Джеси не само с магазина, но и в личния живот, като се опитва да й намери подходящ спътник в живота и да й върне вярата в любовта, особено след като самата тя я среща отново на тази възраст. Джеси е убедена, че влюбването не е на дневен ред при нея, защото е пропиляла шансовете си, може би още преди дори да срещне първия си съпруг. Но неочакваната поява на двама мъже на Глори Роуд я кара да изпитва забравени чувства и изправя сърцето й пред труден избор.
“Имението с ягодите” от Лорън Дентън беше приятна книга, която ме остави с добро впечатление от авторката, но с “Магазинът за цветя на Глори Роуд” вече ясно си личи талантът и майсторството й. В ръцете си държа една сърдечна история за любовта и семейството, за връзката между майка и дъщеря, за разговора между поколенията, за красотата на отделните етапи от живота – пъстри, вълнуващи, интересни. Роман, който ни припомня колко е важно да се приемаме такива, каквито сме, защото едва когато започнем да се харесваме в собствените си очи, може да видим магията около нас и да осъзнаем колко малко ни трябва, за да бъдем щастливи.
И тогава, просто ей така, всичко си дойде на мястото, както когато готвя и слагам малко от това, и малко от онова, и нещата не са както трябва, но щипка сол, канела или индийско орехче правят своята магия и се ражда самото съвършенство. Сякаш правилната комбинация от подправки е била пред нас през цялото време и само ме е чакала да я открия.”
Безспорно най-голямото предимство на романа са трите му героини -Джеси, Евън и Гюс. Всяка от тях се намира на различен етап от живота – едната е изправена на кръстопът, другата преживява първите си житейски уроци, а третата се е научила да цени всеки миг с близките и да има очи за вълшебствата, които съдбата ни е подготвила. Евън е най-малката – тя носи свободата и безгрижието на младежките години, но освен това има дълъг списък с въпроси и неща, които не разбира и които й се струват по-големи в сравнение с нейния микросвят. Тя още търси себе си и макар да разполага с подкрепата на близките си и възможността да избира накъде да поеме, преди да направи първата стъпка, трябва сама да избере посоката. Гюс пък е най-възрастната – на 69, тя вече е натрупала опита и мъдростта, които й помагат да вижда нещата по-ясно въпреки замъгления й от болестта ум. За нея е важно да изживее последните си години пълноценно, да им се порадва, да ги изтупа от излишна драма и да ги облече в хармония, спокойствие и смисъл.
Имах нужда от стабилна почва под краката си. Проверена, устойчива и непоклатима. Като камък. Това и получих сега. Камък. Камък, около който да пусна корени, както правех с мама и Евън, и да продължа напред и нагоре.”
Джеси е по средата и макар да си е научила уроците от младежките години, заради грешките от миналото в много отношения тя все още се чувства неуверена и плаха. Любовта се оказва ключовата съставка, която й помага да вземе решение какво иска от живота и да прецени дали е готова да рискува в името на собственото си щастие? Покрай любовния триъгълник, който се заформя около героинята, анализираме и два типа любов. Едната те носи на ръце, омагьосва те с лъскави неща, но след като я съблечеш от парите и възможностите, някак губи блясъка и очарованието си и обеднява на емоции. Другата е по-семпла, доста по-сдържана и дори предсказуема, но пък ти осигурява спокойствие, сигурност и те насърчава да бъдеш себе си – с всички предимства и недостатъци на характера. И с двете градиш бъдеще, но какви основи предпочиташ да положиш?
Освен всичко останало, харесваше ми, че сюжетът на “Магазинът за цветя на Глори Роуд” е динамичен и разчупен. Авторката редуваше гледните точки, връщаше ни и към спомени от миналото, благодарение на които опознаваме Джеси по-добре. А чарът на романа е в кратките извадки от книги и учебници по градинарство и ботаника, които не бяха случайно подбрани, а носиха определена символика, обвързана със случващото се в историята и с характера на героините. Като цяло стилът на писане беше много изразителен, красив, хармоничен.
Накратко, ако харесвате силни и запомнящи се женски персонажи, ако обичате книги с послание и смисъл, романи, в които има диалог между поколенията, зареден с емоция, но и с ценни уроци, ако сте почитатели на увлекателно разказаните и добре написаните истории, тогава “Магазинът за цветя на Глори Роуд” от Лорън Дентън е вашата книга!
