Не може да ми кажат, че има книга, която комбинира думите “Париж” и “шоколад” в едно заглавие, и аз да стоя безучастна. Абсолютно наложително беше да прочета “Най-прекрасното магазинче за шоколад в Париж” от Джени Колган, която все повече харесвам като автор, тъй като книгите й носят едно специално усещане за уют, създават топла и сърдечна атмосфера и без проблем успяват да те ангажират с историята на своите герои.
“Най-прекрасното магазинче за шоколад в Париж”:
- Автор: Джени Колган
- Жанр: Дамска проза, романтика
- Страници: 360
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: множество
- Издателство: Сиела
Животът на Ана Трент в Северна Англия е всичко друго, но не и вълнуващ. Докато един ден работен инцидент не я изпраща директно в болницата и това я кара да преосмисли какво е постигнала и какво иска в бъдеще. Ана се чувства объркана и отчаяна, но тогава нейната бивша учителка по френски, Клер, с която се срещат отново в болницата, й подава ръка, като й предлага да й съдейства за работа в магазин за шоколад не къде да е, ами в Париж. Ана заминава с идеята, че най-после ще има възможност да работи истински с шоколад, а не както досега е била ограничавана. Оказва се обаче, че тя има доста да учи както за шоколада, така и за любовта. За щастие Тиери, който е голямата любов на Клер, и неговият син Лоран са чудесни учители!
“Най-прекрасното магазинче за шоколад в Париж” е многопластов роман, който коментира както връзките в едно семейство, приемствеността на традициите и новостите, които поколенията носят, така и израстването на личността и необходимостта да откриеш своя път в живота, да осъзнаеш какво искаш да постигнеш и да поемеш на вълнуващо пътешествие, за да реализираш мечтите си. Освен това е история за любов, при това не само към шоколада! Любов, която е млада, пламенна, импулсивна, силна и която понякога се нуждае от щипка късмет, за да разполага със свободата да разцъфне.
Доста неща ми допаднаха в романа на Джени Колган, като може би трябва да започна със стила й на писане, който е изразителен и с приятни нотки на хумор в точните моменти. Харесва ми как пресъздава енергията, което всяко място носи – описанията й са ярки, красиви, пренасят те из малките улички на Латинския квартал и остров Сен Луи в Париж, където ухае на вкусно приготвена храна и стриктно се следва философията на французите за живота. Храната имаше ключова роля в историята, като често се повдигаше въпроса за разликата между стойността на качествените продукти и тази на полуфабрикатите, с които лъжем вкусовите ни рецептори; за таланта да се наслаждаваш на ястието и да го оценяваш; за сблъсъка между идеята за модернизиране на процеса покрай приготвянето на някои храни и необходимостта от съхраняване на традициите и технологии, създадени от нашите предци.
И шоколад! Много шоколад имаше между страниците на книгата, чак имах чувството, че мога да усетя аромата му и да доловя вкуса му! Дръжте бонбоните под ключ, докато четете!
Два женски образа ръководеха сюжета. Мисля, че историята на Клер ми беше една идея по-интересна, тъй като поне в моите очи беше по-романтичната. Харесваше ми да чета как променя стила си и заприличва все повече на французойка – не само по външен вид, но и по дух. Ана пък беше героинята, която преподава ценен урок – колко е важно да не се срамуваш от несъвършенствата си и как белезите, които носим, не трябва да бъдат определящи за бъдещето ни. Освен това ни припомня, че когато нещо лошо се случи и разтърси спокойното ни ежедневие, то след него идва ред на нещо позитивно и вълнуващо, което може да ни накара да погледнем света в друга светлина.
Като че ли от книгите на Джени Колган, “Книжарничката на брега” ми остана една идея по-близка на сърцето, но “Най-прекрасното магазинче за шоколад в Париж” също не отстъпва и успя да ме очарова. А ако попитате домашните вкъщи, даже биха гласували за нея, тъй като благодарение на рецептите в края, всички се почерпиха с “шоколадовата торта, която няма начин да сбъркате”.*
*Правя следните уточнения за рецептата, тъй като в хода на приготвянето й възникнаха някои въпроси. Сложила съм 90мл кафе, брашното съм прибавила накрая с бакпулвера и пекох не в кексова форма, а в ринг форма за 35 минути. Разкошен стана!
