Авторското дуо Кристина Лорен не е чуждо на българските читатели на романтична литература. Докато си купя новата им книга на български “Любов и други думи”, реших да ви обърна внимание на друга тяхна книга, която прочетох наскоро – “The Unhoneymooners”. Забавна и романтична история за това колко е тънка границата между любовта и омразата.
“The Unhoneymooners”:
- Автор: Кристина Лорен
- Жанр: Романтика
- Страници: 400
- Година на издаване:
- Гледни точки: 1
Запознайте се с Олив, която днес е кума на сватбата на своята сестра близначка Ейми. Олив и Ейми може да са еднакви на външен вид, но по характер са абсолютни противоположности. Ейми обича да държи нещата под контрол, перфекционист е, очевидно е открила любовта на живота си и освен това е най-голямата късметлийка на света, като печели всяка игра, конкурс и състезание, с които се захванала. За сметка на това Олив е в процес на смяна на работа, необвързана и ако има някой, който може да изнесе презентация на тема “лош късмет”, то това е тя. На всичкото отгоре Олив трябва да търпи присъствието на кума, който е и брат на младоженеца – Итън.
От самото им запознанство двамата не се харесват – според нея това се дължи на факта, че той не одобрява закръглените й форми, смеха й, дори дишането й. И след като я кара да се чувства неудобно, тогава и тя ще се постарае да му направи живота ад всеки път, щом се видят.
Но се получава така, че двамата се оказват заедно на медения месец на младоженците, след като всички останали от сватбеното тържество са с хранително разстройство и нито булката, нито съпругът й могат да летят. Две седмици на остров Мауи в луксозен хотел звучи като мечтаната ваканция, стига да не е прекарана в една стая с неподходящия човек. А Олив и Итън са напълно неподходящи един за друг – в това поне са на едно мнение. Когато ревнива бивша приятелка, бъдещ нов работодател и една мръсна тайна се замесят в историята, Олив и Итън трябва да променят играта. Дали накрая няма те да са изиграните?
Преди време четях редовно книгите на дуото Кристина Лорен, но в един момент като че ли се бях пренаситила на историите им и си дадох пауза. Виждах новите заглавия, които пускат, отбелязвах си, че някой ден искам да ги прочета, но все не посягах към някое от тях. Докато най-после не реших да прочета “The Unhoneymooners” и съм изключително доволна, че го направих. Романът се оказа много забавен, а стилът – точно по мой вкус. Тъй като “The Unhoneymooners” е от онези романтични истории, които просто ти влизат под кожата и ти харесват без твърде много обяснения защо, реших, че ще й направя кратко ревю. Ето какво ми допадна:
