“Момичето, което някога познаваше” от Трейси Гарвис Грейвс беше сред набелязаните от мен заглавия, които бяха обявени за предстоящи през 2019г., но едва наскоро научих, че ще се появи и на български, благодарение на издателство Изток-Запад. Една по-различна романтична история, в която любовта, която получава втори шанс, е представена по необикновен и доста по-дълбокомислен начин, който бяга от клишето и сладникавия прочит на тази позната тема.
“Момичето, което някога познаваше”:
- Автор: Трейси Гарвис Грейвс
- Жанр: Романтика, съвременна проза
- Страници: 256
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 2
- Издателство: Изток-Запад
Аника Роуз е странно момиче – от начина й на обличане до разбирания й за водене на разговор и бруталната й откровеност, тя не се вписва сред останалите, но това не й пречи, защото така не се налага да се преструва, че ги разбира. Когато Джонатан среща Аника, той е омагьосан от красотата й, но е още по-впечатлен от изключителния интелект, затова смята, че си струва да рискува и да опита да очарова момичето, което без проблем го бие на шах. Двамата се влюбват, а любовта ги насърчава да излизат от зоната си на комфорт и да бъдат по-добри. Но връзката им среща серия от предизвикателства и в един момент всеки поема по своя път, макар споменът за това, което са имали, никога да не ги напуска. 10 години по-късно Аника и Джонатан се срещат на най-тривиалното и неочаквано място – в магазина за хранителни стоки. Любовта им пламва отново, но дали наистина могат да получат своя втори шанс и нима не са се променили?
“Момичето, което някога познаваше” е от онези книги, в които е много лесно да се влюбиш – на пръв поглед семпла и позната история, която обаче разцъфва пред теб като роза. История за любовта, която получава втори шанс от съдбата, и това е толкова вълнуващо, колкото и плашещо, защото какво би станало ако…Може ли сърцето да се съвземе, ако животът довърши това изречение по един по-жесток начин? Струва ли си рискът?
Историята в романа е разказана от две гледни точки – на Аника и Джонатан, но следим тяхната връзка както преди 10 години, когато са се запознали за пръв път, така и днес, когато неочаквано отново попадат един на друг. Болезнен спомен, разкаяние, вълнение, ентусиазъм, надежда – героите изпитват богат спектър от емоции, които авторката е успяла да предаде и на нас, читателите. Благодарение на ретроспективните глави имаме възможност да усетим еуфорията от влюбването два пъти, но ако в първия случай говорим за една плаха и по-неуверена обич, която все още има много какво да учи, то във втория става въпрос за любов, която е готова да пребори страховете си.
“Момичето, което някога познаваше” е роман за различните. За онези, които не отговарят на стереотипите и които не се вписват в големи компании, защото тяхната уникалност краде вниманието от посредствеността и предразсъдъците на останалите. Това ги прави нежелани, неудобни, странни, луди. Да бъдеш аутсайдер е етикет, който Аника няма проблем да носи, докато Джонатан не се появява в живота й и дори тогава отново не тя, а той трябва да прецени дали си струва да приеме нейните чудатости. А всъщност Аника е различна, защото е откровена, защото е директна и защото обича да прави нещата по определен начин – нима това е толкова странно? В този ред на мисли “Момичето, което някога познаваше” е история за това как да приемаме различните и как да им предоставим възможност да ни покажат света през техните очи, защото можем да го видим в съвършено различна и може би доста по-добра светлина.
Самата Аника е специален образ, който израства пред очите ни. Освен това съм сигурна, че ще я харесате, защото Аника също е запален читател и обожава работата си като библиотекарка. Познавахме я като затворена и самотна студентка, но и като смела млада жена, която е готова да работи върху тревожността си и да спечели обратно любовта на Джонатан. Хареса ми, че беше започнала да прави някои неща различно не защото искаше да го впечатли, а заради нея самата. За съжаление съдбата неведнъж я бе изправяла пред изпитания – чрез образа й авторката въвежда теми като хулиганството и тормоза в училище и общуване с хора от аутистичния спектър.
Бях толкова унесена в историята на Аника и Джонатан и толкова погълната от личните им изповеди, че не бях обърнала внимание на датите над всяка глава, а те се оказаха от ключово значение и когато кулминацията настъпи, бях хваната неподготвена. Покрай любовта на двамата герои Трейси Гарвис Грейвс засяга едно събитие от последните години, което до голяма степен промени света, като внесе хаос, страх и ужас, но също така обедини хората около една идея. Тъй като не искам да издавам подробности около сюжета, няма да споделя за кой случай говоря.
“Момичето, което някога познаваше” от Трейси Гарвис Грейвс е сърдечна и емоционална история, която ни учи да се радваме и ценим настоящето и да не се страхуваме да обичаме, защото любовта дава смелост – с нея дори невъзможното е поправимо.
