Преди да започна ревюто, държа да отбележа, че тази книга трябва да я продават с етикет за предупреждение – така ще ви размечтае и толкова силно ще ви се прииска да пътувате и да следвате стъпките на Алис, че само гласчето на съвестта ви би могло да ви озапти (подчертавам “би могло”). “Без резервации” от Алис Стейнбах, позната в моите очи като спомени за пътуването, което си пожелавам някой ден да осъществя!
“Без резервации”:
- Автор: Алис Стейнбах
- Жанр: Мемоар, биография
- Страници: 336
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 1
- Издателство: Вакон
Алис Стейнбах е репортер и колумнист във вестник “Балтимор сън”. Работи много, справила се е с ролята на самотен родител, устроила се е така, че да харесва живота си и да сеч чувства сигурна и спокойна. Може би твърде спокойна. Да не говорим, че въпреки че се определя като независима, всъщност през последните години тя не разполага нито с времето си, нито с парите си, защото е подчинила ежедневието на рутината и на професионалните си ангажименти. Идва момент обаче, когато Алис е готова да натисне бутона за “пауза” и да си почине от всичко познато – готова е да погледне света с нови очи. Една обява за фотографски курс в Тоскана дава началото на едно незабравимо приключение – от Париж, през Лондон и Оксфорд до Милано, Венеция, Рим и Сиена, Алис ни отвежда на едно прекрасно пътешествие!
“Без резервации” от Алис Стейнбах е пленителна и вдъхновяваща история за смелостта на една независима жена да изживее 6 месеца от живота си по начин, който не отговаря на общоприетите норми, да бъде безразсъдна и свободна, да рискува и да се наслади на най-голямото си приключение.
Книгата представлява мемоар, който разказва за “Годината на безразсъдството”, както самата авторка я определя, и ни връща във времето, което тя е прекарала в Париж, Лондон, Оксфорд и Италия. Чете се изключително лесно, защото разказите на Алис Стейнбах са увлекателни, наситени с вълнението, което човек изпитва, когато посещава ново място, но и с нотки на носталгия по този отминал, безгрижен период от живота й. Да се събуждаш без аларма, да пиеш кафе и да хапваш кроасан за закуска в някое френско кафе, да се наслаждаваш на енергията от динамичния лондонски живот, да разучаваш приказни кътчета от Италия, които иначе си гледал само по снимки – би било изключително лицемерно, ако кажем, че не завиждаме на Алис.
В такива моменти си напомнях, че животът не е изпит и оценката не се дава само от един.”
Много неща ми допаднаха в книгата, като започвам с картичките, които е изпращала до себе си на постоянния си адрес, така че като се прибере да има колекция от спомени, които да разглежда и преживява отново години по-късно. Продължавам с множеството любопитни факти, които съпътстваха разказите на Алис всеки път, когато посещаваше емблематични и интересни места – в този ред на мисли, ако дестинациите в книгата са ви любими, спокойно може да я използвате, за да си набележите какво да видите следващия път, когато отидете там. А местата са повече от красиви, но най-големият плюс е, че авторката умее да пресъздава атмосферата и енергията, която градът носи. Обожавах да виждам Париж през нейните очи, да опознавам улиците на Лондон и Оксфорд, да гледам сменящите се пейзажи от прозореца на влака, с който пътуваше в Италия.
Питах се дали това, което помним, е по-важно от онова, което забравяме”
Въпреки че Алис Стейнбах бе решила да си даде почивка от журналистическата професия, според мен репортерът продължаваше да дреме в нея и това се отразява положително на стила й на писане, на разказите й за запознанства с интересни хора, изостряше нейната наблюдателност и успяваше да й помогне да види нещата в перспектива. Харесваше ми как съпоставяше рутината на ежедневието срещу свободата и авантюризма, присъщи на пътуването, на което бе поела и което в никой случай не бе съвършвено. Но както самата Алис отбелязваше, по-добре да превръщаме неприятните изживявания в незабравими приключения. Още повече ми допадна посланието, че човек трябва да се абстрахира от чуждото мнение, от възрастта си, от очакванията, които имат от него, и тогава вече наистина може да се определи като независим.
Да се събудиш съвсем сам в непознат град, е едно от най-приятните усещания на света. Приключенията дебнат отвсякъде. Нямаш представа какво те очаква, но ако си мъдър и познаваш изкуството на пътуването, позволи си да се гмурнеш в непознатото и да приемеш онова, което боговете са ти приготвили”
Накратко, ако обичате да пътувате, ако сте жадни за промяна, за вълнуващи преживявания и за срещи с нови хора, ако еднообразието ви идва в повече, сменете картината и прочетете “Без резервации” от Алис Стейнбах. Само стойте далеч от сайта за самолетните билети 😉
