“Дива роза” – Сюзън Елизабет Филипс

Не съм чела всички романи от Сюзън Елизабет Филипс, но тези, които съм отметнала, ми допаднаха, затова започнах да следя за други заглавия от нея. Ето че този месец се появи “Дива роза” – история за едно опърничаво и своенравно момиче, което пораства в красива и силна жена.

“Дива роза”:

• Автор: Сюзън Елизабет Филипс
• Жанр: Романтика
• Страници: 332
• Година на издаване: 2019
• Гледни точки: 2 основни
• Издателство: Ибис

Гражданската война в Америка между Севера и Юга може да е приключила, но много хора все още свикват с промените. Барън Кейн е смятан от всички за герой от войната – красив, с прилично финансово състояние и добро положение в обществото, той е магнит за жените. Но колкото и разрастващ се да е Ню Йорк, като че ли започва да става еднообразен и познат на Барън. Майорът иска нещо различно, нещо, което да го изненада и определено не очаква, че ще го открие в дома си.

Кит Уестън е родена и израснала в в памукова платанция в Южна Каролина. Останала без никакви роднини, тя трябва да наследи “Възкръснала слава”, само че според завещанието от мащехата й земята остава за мъж на име Барън Кейн. Затова 18-годишната Кит заминава за Ню Йорк с една единствена цела – да убие майора, за да си върне собствеността. Маскирана като момче (което не е никак трудно, имайки предвид, че Кит си пада мъжкарана, а и не обича женски лиготии), Кит започва работа като помощник-коняр в дома на Барън, но много скоро е разкрита. Нещо повече – майорът е официален неин настойник и тя трябва да изпълнява всичко, което пожелае от нея, особено ако иска някой ден да си върне “Възкръснала слава”. Барън Кейн няма намерение да се занимава с това мърляво и опърничаво момиче, затова я изпраща в академия, където да я възпитат и обучат как да се държи, облича и говори като дама.

Три години по-късно Кит се връща в плантацията – пораснала, променена и още по-красива, но тя не е подготвена за новостите в плантацията, нито пък Барън може да свикне бързо с мисълта, че тази привлекателна и изискана жена в дома му е същото момиче, на което той бе настойник.

“Дива роза” от Сюзън Елизабет Филипс беше приятна романтична история, която ми послужи отлично за почивка от книгите с по-драматичен сюжет, които иначе бях подхванала. Приятно предсказуема и доста забавна, тя ми беше идеална компания през една гореща, лятна вечер. Но тъй като е от книгите, за които нямам много какво да кажа, но пък ми се иска да споделя нещо за тях, вместо напълно да ги подминавам, реших да направя нов формат ревю – тип кратко, в което ще изброявам нещата, които ми харесват и които не са ми допаднали толкова в историята.