Откакто прочетох “Останалото е мълчание”, съм станала доста взискателна към трилърите. Въпреки че все още не се е намерила книгата, която да достигне романа на Алекс Майкълидис, не се отказвам и продължавам да търся. “Хаштаг” от Ремигиуш Мруз успя да се доближи и има много какво да предложи на читателите.
“Хаштаг”:
- Автор: Ремигиуш Мруз
- Жанр: Трилър
- Страници: 400
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 2 основни
- Издателство: Ера
Теса е млада жена, която рядко излиза от дома си. Щастливо омъжена за своя съпруг Игор, с когото са заедно от студентските години, тя мисли, че е оставила проблемното си минало и депресивните мисли в историята. Но една неочаквана пратка я кара да се свърже отново с човека, който преди време е имал ключова роля в живота й. Хаштагът, който Теса получава като съобщение към нея, я води до профилите на хора, които са изчезнали от години, а някои дори са обявени за мъртви. Кой стои зад профилите на тези потребители, каква е целта му и защо замесва Теса?
“Хаштаг” от Ремигиуш Мруз е сложен и напрегнат трилър, който преплита теми от философски и социалнозначим характер, поднесени по нестандартен и доста интригуващ начин. Действието се развива в Полша, главната героиня страда от наднормено тегло, а в социалната мрежа се появяват туитове от хора, които са изчезнали преди години – три неща, които грабват вниманието и допринасят за отличаването на “Хаштаг” от много други съвременни романи в този жанр. Но не това ме спечели като читател, а фактът, че на всеки 30 страници, когато реша, че съм открила ключа към загадката и вече знам какво ме очаква до края, авторът успяваше да ме изненада и да ме насочи в нова посока.
Ремигиуш Мруз се оказа изключителен стратег и автор, който изпива детайлите. Пише увлекателно, забързва темпото постепенно, така че към края на историята вече наистина нямаш търпение да научиш каква е развръзката. Първоначално фокусът беше върху темата за жените с наднормено тегло – как са възприемани от обществото, за тормоза и обидите, на които са подлагани, за стереотипите, свързани с красотата и външния вид, и ефекта, който имат върху психиката. Косвено се задаваше и въпросът дали емоционалната изневяра не е по-опасна от физическата, как тя се отразява на двете страни и дали интелектът и сходните интереси не са също толкова силен афродизиак, способен да се конкурира с изваяната фигура.
С напредването на историята навлизахме и по-дълбоко във философските разсъждения, които авторът умело беше вплел в темата за разстройствата на паметта, психичните отклонения и познанията, свързани с менталното здраве. Признавам, че бях доста впечатлена от идеята за Платоновата пещера, която също провокира въпроса за разликата между реалния свят и илюзията, който е толкова актуален напоследък. Но безспорно най-идейно се оказа преливането от философия към икономика на микро и макро ниво – героят коментираше ефекта, който парите имат върху хората, зависимостта от материалното, алчността и завистта, експлоатацията на труда.
Историята остава с отворен финал, но това наистина е най-логичният завършек на книгата. Крайната присъда трябва да определи читателят – хареса ми сблъсъка между реалната и илюзорната представа за убиеца. Единият водеше някаква своя борба за справедливост, докато другият беше провокиран от изцяло лични мотиви. Кой е истинският?
“Хаштаг” от Ремигиуш Мруз е от книгите, които играят игри на мозъка. Забавлява се с главоблъсканицата, която те кара да решиш, но дали има верен отговор и какъв е той, остава мистерия.
